Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после
  • Новини

Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после

Иван Димитров Пешев декември 11, 2022
tirasjdasudasjdasd.jpg

Турски лекари спасиха български шофьор на ТИР, превозвал товар от Мерсин за България. Юри Асенов Чернев припаднал зад волана, след като му прилошало в квартал Позанти на град Адана, съобщава „Марица“.

От фирмата в България забелязали аномалия в сигналите от GPS-а на камиона. Обадили се на шофьора, но той само успял да вдигне телефона и да каже „Умирам“.

Чернев (56) е женен и има две деца. Той заредил камиона с изолационен материал от квартал Тарсус на Мерсин и тръгнал на път за България. След около час, докато изкачвал склон в район Позанти покрай Адана, внезапно му прилошало. Шофьорът в последния момент успял да спре камиона и едва избегнал катастрофа.

Междувременно GPS устройството на ТИР-а подало сигнал до българската централа на фирмата, за която той работи, че камионът е спрял в нарушение на навигационния план. Разбирайки, че ситуацията е извънредна, от България се обадили на Чернев, който дал да се разбере, че е в критично състояние.

След като мениджърите на фирмата в България се свързали с турското Министерство на здравеопазването, на мястото, където спрял ТИР-ът, била изпратена линейка.

Тя откарала Чернев в безсъзнание в Учебно-изследователската болница в Адана. Установили, че шофьорът има дихателна и остра бъбречна недостатъчност поради инфекция, дължаща се на бактерия от салмонела.

В болницата той останал в реанимация 16 дни, под контрола на специалиста по анестезия и реанимация д-р. Есра Айбал. След това бил преместен в нефрологията, където за него се грижел специалистът доц. д-р Емрах Гюнай.

Междувременно в болницата пристигнали дъщерите на шофьора Ралица и Николина. Те обяснили пред медиите, че са дошли в Турция веднага щом са научили, че баща им е в болница. „Баща ми беше в безсъзнание 16 дни.

Състоянието му беше много тежко. Но тук всички – от управителите на болницата до лекарите, от сестрите до чистачките, се погрижиха за нас по най-добрия начин. Не мога да ви благодаря достатъчно. Положиха големи усилия. Ако не бяха интересът и усилията на турските здравни специалисти, баща ми нямаше да е жив. Никога няма да забравим интереса и любезността, проявени към нас”, не скри вълнението си Ралица.

„Отново се родих“, призна тираджията, който не помни много от преживяното. „Според дъщерите ми лекарите тук са положили много усилия да ме спасят. Благодаря на всеки един от тях“, каза той.

Ст.н.с. д-р Емрах Гюнай предостави информация за състоянието на българина: „Нашият пациент дойде с дихателна недостатъчност поради бактериална инфекция и остра бъбречна недостатъчност.

След интензивните прегледи го прехвърлихме в клиниката към нефрологичната служба. При проследяването бъбреците му също се подобриха“, посочи той.

Материалът Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Зрителите се карат след победата на Веселка във Фермата
Next: Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.