Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после
  • Новини

Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после

Иван Димитров Пешев декември 11, 2022
tirasjdasudasjdasd.jpg

Турски лекари спасиха български шофьор на ТИР, превозвал товар от Мерсин за България. Юри Асенов Чернев припаднал зад волана, след като му прилошало в квартал Позанти на град Адана, съобщава „Марица“.

От фирмата в България забелязали аномалия в сигналите от GPS-а на камиона. Обадили се на шофьора, но той само успял да вдигне телефона и да каже „Умирам“.

Чернев (56) е женен и има две деца. Той заредил камиона с изолационен материал от квартал Тарсус на Мерсин и тръгнал на път за България. След около час, докато изкачвал склон в район Позанти покрай Адана, внезапно му прилошало. Шофьорът в последния момент успял да спре камиона и едва избегнал катастрофа.

Междувременно GPS устройството на ТИР-а подало сигнал до българската централа на фирмата, за която той работи, че камионът е спрял в нарушение на навигационния план. Разбирайки, че ситуацията е извънредна, от България се обадили на Чернев, който дал да се разбере, че е в критично състояние.

След като мениджърите на фирмата в България се свързали с турското Министерство на здравеопазването, на мястото, където спрял ТИР-ът, била изпратена линейка.

Тя откарала Чернев в безсъзнание в Учебно-изследователската болница в Адана. Установили, че шофьорът има дихателна и остра бъбречна недостатъчност поради инфекция, дължаща се на бактерия от салмонела.

В болницата той останал в реанимация 16 дни, под контрола на специалиста по анестезия и реанимация д-р. Есра Айбал. След това бил преместен в нефрологията, където за него се грижел специалистът доц. д-р Емрах Гюнай.

Междувременно в болницата пристигнали дъщерите на шофьора Ралица и Николина. Те обяснили пред медиите, че са дошли в Турция веднага щом са научили, че баща им е в болница. „Баща ми беше в безсъзнание 16 дни.

Състоянието му беше много тежко. Но тук всички – от управителите на болницата до лекарите, от сестрите до чистачките, се погрижиха за нас по най-добрия начин. Не мога да ви благодаря достатъчно. Положиха големи усилия. Ако не бяха интересът и усилията на турските здравни специалисти, баща ми нямаше да е жив. Никога няма да забравим интереса и любезността, проявени към нас”, не скри вълнението си Ралица.

„Отново се родих“, призна тираджията, който не помни много от преживяното. „Според дъщерите ми лекарите тук са положили много усилия да ме спасят. Благодаря на всеки един от тях“, каза той.

Ст.н.с. д-р Емрах Гюнай предостави информация за състоянието на българина: „Нашият пациент дойде с дихателна недостатъчност поради бактериална инфекция и остра бъбречна недостатъчност.

След интензивните прегледи го прехвърлихме в клиниката към нефрологичната служба. При проследяването бъбреците му също се подобриха“, посочи той.

Материалът Обадиха се на наш тираджия в Турция, а той само отрони: Умирам! Ето какво стана после е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Зрителите се карат след победата на Веселка във Фермата
Next: Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.