Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • И Карамазов, който е присъствал по това време с различни разкрития за случая с Диана Димитрова
  • Новини

И Карамазов, който е присъствал по това време с различни разкрития за случая с Диана Димитрова

Иван Димитров Пешев декември 12, 2022
vsalsdoasodadd.jpg

Много актьори скочиха срещу нея и заявиха, че не казва цялата истина. Тя все още не е назовала името на насилника си, но всички смятат, че става въпрос за Юлиан Вергов.

Неговата гледна точка още не я знаем, но пък бившият му съдружник Владо Карамазов се изказа по случая с много остри реплики за актрисата от „Откраднат живот“.

И май наздрява нов скандал, тъй като Диана Димитрова не му остана длъжна.

В интервю за „Фокус“ Карамазов съветва хората да не прибързват да си правят грешни изводи за скандала. „Аз засега мисля, че точно като започнат всички тези разкрития, хората ще научат много неща, които това момиче в момента ги спестява. Не мога да разбера защо.

Не изпускай тези оферти:

Не мога да разбера защо тя отива натам. Наистина не мога. Това нещо за мен е непонятно. Защото тя в цялата тази история тя също има вина, и то не малка.

И интересно как така един човек хваща да прави някакъв скандал, наистина не мога да схвана. Мога да кажа, че нещата изобщо не са такива, каквито тази актриса ги назовава.“, разкрива той.

„Слушах интервюто на Владимир Александров. Не го познавам в личен план. Имаме разменени по три реплики извън сцените, които сме заснели. 2017 година, той не беше част от екипа на продукцията. Сигурно ми е следил телефона… или ми е светил, без аз да знам.

Чудя се, дали ще му е толкова весело, когато истината лъсне. Когато, цялата истина лъсне в детайли. От интервюто останах с впечатлението, че ТОЗИ актьор, започна да пелтечи и да се задавя в думите си, след като се спомена моето име.

А на въпроса на журналиста “ След 5 години? “, оставям сами да прецените, какво означава възклицанието “А“ и каква претенция за ерудираност носи. (по моя край овчарите по подобен начин подвикваха овцете)

Съжалявам, че се отказвате от актьорската професия, но мисля, че не е голяма загуба“, срази го с думи актрисата Диана Димитрова, която доста сериозно се е заела със задачата да накаже човека, който й е причинил това преди 5 години.

Continue Reading

Previous: Петя Дикова срази всички с тези думи за Стефан Данаилов. Майка й в потрес
Next: Изчакаха 9 години, за да отворят сватбен подарък, на който пише Не отваряйте преди първата караница-Ето какво имало вътре

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.