Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кола с три млади момичета падна в канавка. Пожарната и пътна помощ вадят колата с кран
  • Новини

Кола с три млади момичета падна в канавка. Пожарната и пътна помощ вадят колата с кран

Иван Димитров Пешев декември 12, 2022
putasotasntnast.jpg

Лек автомобил падна в канавка на Околовръстното на Пловдив. Инцидентът е станал снощи около 7 часа в района на светофара към квартал Коматево, съобщава „Трафик нюз“.

В автомобила са пътували три млади момичета, като за щастие няма пострадали, само материални щети по автомобила.

Наложила се е намесата на екип на пожарната и пътна помощ, които са изтеглили колата с кран.

Снощи имаше и друга катастрофа:

Не изпускай тези оферти:

Две са основните версии за тежката катастрофа с автобус между свиленградското село Младиново и харманлийското Дрипчево в неделя. Това съобщи на извънреден брифинг окръжният прокурор на Хасково Иван Стоянов.

Инцидентът стана малко след 18:00 ч. в неделя вечерта. Автобусът с 40 души, пътуващ от Кавала за Бургас, излезе от мокрия път и се обърна странично в дълбоко дере. Една 68-годишна жена почина на място, а 19 души бяха по-сериозно ранени и настанени в различни болници.

„Едната версия е човешка грешка във връзка с несъобразена скорост за мокрия участък, а другата – техническа неизправност. Няма данни друго превозно средство да е участвало в инцидента“, уточни Стоянов и допълни: „Настилката е била мокра, влажен път, валяло е дъжд. Асфалтът е в нормално състояние, но хлъзгав път. Там има и наклон, има завой. Автобусът е минал през мантинелата“. 

Автобус с 40 пътници падна в дере, има загинал

Окръжният прокурор заяви, че до момента са разпитани 19 души. Назначена е комплексна – автотехническа и съдебна експертиза. 

Шофьорът на автобус е тестван за алкохол и наркотици – пробите са отрицателни. 

От полицията съобщиха, че дерето, в което е паднал автобусът, е с дълбочина около 10-15 метра. „Има дървесина, която е предотвратила вероятното преобръщане на автобуса и предвид бързите действия, които предприехме полиция, пожарна и медиците от Спешна помощ, предотвратихме по-тежки последици от тази неприятна катастрофа. Нашите усилия бяха насочени основно към спасяване на хората“, допълниха те. 

Състоянието на пациентите е добро, нямат опасност за живота, каза д-р Георги Гелов, директорът на МБАЛ-Хасково, където са настанени 9 от пострадалите.

„Двама са в Хирургия за наблюдение, четири жени са в Ортопедия с периферни травми и различни счупвания и травма на таза, но не не изискват тежки оперативни намеси. Всички са контактни, адекватни и в добро състояние. Има трима души в неврохирургия. Двамата по-пострадали са шофьорът и водачката на групата, но са с контузии, които ще озвучат. Нямат опасност за живота. Деца е имало, но нито едно не е дошло за преглед при нас, те са добре, доколкото знаем“ потвърди д-р Гелов.

Здравният министър д-р Асен Меджидиев също посети пострадалите в хасковската болница. 

„От пострадалите хора – 9 са в хасковската болница, 6 в Свиленград и 4 в Харманли. Няма опасност за живота им. Но двама души са в по-тежко състояние, те са в хасковската болница“, каза Меджидиев. 

Колегите от „Спешна помощ“ са реагирали много адекватно на ситуацията и въпреки лошите условия са се отзовали веднага на мястото на инцидента, посочи Меджидиев. На място е бил извършен триаж за разпределение на пострадалите по здравните заведения. Всички лекари на разположение бяха извикани, допълни Меджедиев. В отговор на журналистически въпрос той каза, че интервенции спрямо пациенти са били предприети, но не тежки оперативни. В момента всички са обгрижени, екипите работят активно, подчерта министърът. 

„Поддържаме контакти с управителя на фирмата-превозвач. Автобусът е с технически преглед, технически изправен е, шофьорът е с много опит”, заяви пред NOVA Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи.

„Не мога да кажа какво точно се е случило. Имаме информация от местни превозвачи, че пътят не е в добро състояние, няма никакво осветление. Не знам каква е била маркировката, не мога да преценя по снимките”, допълни тя и потвърди, че в автобуса е имало колани, но не знае дали са били поставени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Присъдата е окончателна: Това чака всички, които ядете сланина
Next: Състоянието на неизлечимо болния Брус Уилис се влошава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.