Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Володя Стоянов? Ето какво се случи с него
  • Новини

Помните ли Володя Стоянов? Ето какво се случи с него

Иван Димитров Пешев декември 12, 2022
volodoqodasodasdas.jpg

Смарттелевизор получи за рождения си ден големият народен певец Володя Стоянов. За това се похвали самият той.

„Подариха ми го децата. 32 инча е, за работната ми стая в Петрич е, за да мога да си гледам клиповете.

Вече имам официален канал в YouTube – внучка ми Жени го направи и качва в него клиповете и концертите ми. Сега ги чакам да си дойдат за Коледа да го включат, че не му разбирам много“, сподели Войводата, цитиран от „Телеграф“.

Торта

Не изпускай тези оферти:

Той е отпразнувал рождения си ден по домашному в София с децата и трите си внучки. Почерпил ги е с червено вино, а за фон са звучали хубавите му авторски песни. В разгара на купона е взел китарата и ги е поздравил с няколко любими парчета.

Приятелите си ще черпи на ресторант през цялата следваща година, тъй като са много и не може да ги събере на едно място. Майка си е гостил с торта, а през целия ден е получил над 300 честитки, заради което му се наложило два пъти да зарежда батерията на мобилния си телефон.

Стоичков

Певецът вече е сложил новогодишната украса на своя Духовен център в Петрич, а в него има и много интересни нови попълнения. „Мой приятел от Враца – Свилен, ми изпрати две бели смокини, които посадих в двора. Досега имах само черна смокиня, която е от турско време. Посадих и две лози.

Нестандартни подаръци, но символични и във времето винаги ще се сещам за тези приятели. Имам подаръци и от Христо Стоичков – той много обича да пее моята авторска песен „Без любов не се живее“, сега ми изпрати спортен екип и дезодорант“, добави Володята.

Младост

Ден преди рождения си ден е снимал новогодишна програма за БНТ. „Снимките бяха в Благоевград, участваха Илия Луков и други мои колеги, както и танцови състави. Представих авторската си песен „Не отлитай, моя младост“, както и обичаната народна песен „Елено, керко“, каза още Стоянов.

На 12 декември той ще изнесе благотворителен концерт в София за децата на загиналите полицаи, организиран от Венци Рангелов. В него ще участва и друг известен петричанин – Димитър Туджаров-Шкумбата, както и още любими изпълнители.

Новата 2023 г. пък ще посрещне на язовир „Белмекен“, който се намира на 2626 м надморска височина. „Поканата е от млади хора, да пея на спортисти в Рила планина. Аз по принцип имам много приятели спортисти и за мен ще бъде истинско удоволствие“, допълни любимецът.

Издава 20-и албум

Володя Стоянов е готов с цели 4 нови албума, които ще пусне през новата 2023 г. Те са се натрупали толкова заради пандемията, в която усилено е творил, а сега ще ги и реализира. Най-вероятно ще ги представи и с голям концерт в София през пролетта.

„В момента съм в библиотеката си и подготвям документацията за издаването им – за регистрацията в Министерството на културата искат напечатан текста на всяка песен. Така с тези 4 диска албумите ми стават точно 20“, сподели Войводата. Наскоро той стана почетен гражданин на Петрич заедно с още 6 свои съграждани, сред които и композиторът Светослав Лобошки.

Кама от Възраждането и нож от освобождението на Македония

В своя Духовен център в Петрич Володя Стоянов събира най-различни ценни исторически предмети. Той разказа за последните попълнения: „Българи от цялата страна ми ги изпращат. Една стара кама с дървен и метален обков – такава съм виждал само в музея на Левски. Според мен е от Възраждането. Друг нож с издълбана 1912 г., когато е освободена Македония от турско робство.

В песните нали се пее сабя-дамаскиня и тази е една такава синкава, от много специална стомана от Дамаск. От фабриката за музикални инструменти „Кремона“ пък ми изпратиха китара, на която са гравирани моите инициали, в знак на благодарност за моите песни“, разказа още певецът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България има нов герой! Мишо от 5 клас порази Радомир и отвъд с доброто си дело
Next: Извънредно! Полицията откри огън на АМ Тракия срещу мигранти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.