Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Оцелял по чудо в катастрофа български футболист се нуждае от средства
  • Новини

Оцелял по чудо в катастрофа български футболист се нуждае от средства

Иван Димитров Пешев декември 13, 2022
ocelqlaslapodschudo.jpg

С наближаването на коледните и новогодишни празници всеки се надява мечтите му да се сбъднат през Новата година. И ако мнозина жадуват за така дългоочакваното пътуване до екзотичен остров или нов автомобил, например, то 22-годишният Емo Ангелов от Добрич мечтае просто да може да ходи отново.

Преди четири години талантливият футболист на ПФК Добруджа претърпява тежка катастрофа, която едва не отнема живота му. Емо оцелява след продължила цели 47 дни битка. За съжаление, вследствие на жестокия инцидент получава квадриплегия и остава прикован към инвалидната количка.

Днес младото момче не е загубило надежда, че един ден отново ще се изправи на крака и ще може да се върне към нормалния си живот. Надежда му дават и от специализирана клиника в Тайланд. За лечението в нея обаче са необходими непосилните за семейството му 252 хиляди долара.

С цел да подкрепи Емо, да призове максимален брой хора да му подадат ръка и помогнат в трудния момент, екипът на „Bulgarian Football Shirts“ организира благотворителен търг. В аукциона, който ще започне официално на 15 декември в 10:00 ч. и ще продължи седмица – до 20:00 ч. на 22 декември, ще бъдат разиграни множество ценни спортни артикули с висока колекционерска стойност.

Не изпускай тези оферти:

Сред най-атрактивните са дарена лично от Стилиян Петров фланелка на Астън Вила с автограф; предоставена за каузата от семейството на Григор Димитров тениска на Гришо; носени лично от Владимир Николов и Цветан Соколов волейболни фланелки на националния отбор на България и много други ценни вещи на наши спортни звезди.

В благотворителната инициатива ще бъдат разиграни и фланелки на Филип Кръстев, Кирил Десподов, Иван Турицов, Тодор Неделев, Димитър Илиев, Даниел Димов и други наши бивши и настоящи национали.

Място в търга ще намерят и боксови ръкавици с автограф на Тервел Пулев, състезателни екипи на сестри Стоеви, Пламена Митков, Мирела Демирева, Мартин Чой, Станимира Петрова и спортни артикули и сувенири, дарени от Димитър Кузманов и „златните“ ни момичета.

Всеки, който има желание, може да помогне по някакъв начин на Емо. Дори и да не успее да подкрепи финансово каузата, то най-малкото, което може да направи, е да сподели информацията за търга или да дари артикул, който би предизвикал интерес и генерирал средства.

Дарителска банкова сметка на Емo Ангелов: Общинска банка BIC: SOMBBGSF IBAN: BG15 SOMB 9130 1068 3770 02 Емo Николаев Ангелов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоша новина за над половин милион пенсионери! Вижте какво се случва с парите им от 1 януари
Next: Веселка от Фермата изплю камъчето за мъжа до себе си – направо е ударила джакпота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.