Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж в безпомощно състояние, оставен на умре на земята, предизвика жена: Дъно сме! Кръгла 0
  • Новини

Мъж в безпомощно състояние, оставен на умре на земята, предизвика жена: Дъно сме! Кръгла 0

Иван Димитров Пешев декември 13, 2022
oospcaslcasicas.jpg

Човек в безпомощно състояние на земята. Според перничанка – оставен да умира. И никаква реакция от множеството преминаващи в центъра на Перник – нито от деца, нито от възрастни, предава glasnews.bg.

Никаква съпричастност, никакво желание за помощ. Жената, разказваща тази история във Facebook, е не просто разочарована, тя е гневна и яростна. Затова и оценките й са крайни. Но дали не са истински?

Предлагаме ви разказа на С. Велинова с незначителна редакторска намеса:

„Поствам това, за да ви напомня какво дъно сме, като хора, общество… И освен да искаме пари, увеличение на пари и още пари, но в замяна да не даваме нищо друго. Децата ни са кръгла 0. Ние като възрастни кръгла 0. Не заслужаваме изобщо да сме на картата на света…

Не изпускай тези оферти:

Пиян паднал човек или му е станало лошо, или е паднал прсто, или е получил припадък, до НОН СТОПА на Търговска, всички минаващи го подминаваха, прескачаха и влизаха да си купуват цигари и хелчета и излизаха, поглеждаха и до там…

Аз не мога да повярвам просто от деца на 18 до родители на 40 какво НИЩО СМЕ. Седят и гледат, нито се опитват да помогнат, нито звънят на 112, нищо, важно е цигари и Хелче да си вземем и до там. Седят възрастни и деца и гледат и викат, е кво, напил се е малко…

БАТЕ, и ти си се напил и лазил в дискотеката, ма те вдигнаха, нали… Не заслужаваме живот в последно време, не си възпитавате децата, АЛООО децата ви не стават (14 деца на 18-22 години минаха, МОМЧЕТА, никой не спря), сещате ли се, не знаят как се помага, не знаят и какво да правят, на кого да се обадят, вие самите не знаете, съдейки по това, което се видя снощи, мъже на по 40 години седят и ако не им викнеш – елате, поногнете, седят и мигат.

И това общество иска заплата 2000 К и да сме в ШЕНГЕН и да ни знаят. С кво бе, с каквооооо… Мене лично би ме било срам да ме знаят като нещастник, ама вие си знаете.

Прескочете поредния умиращ, ЩОТО ви се пуши, бързате или НЕМАТЕ нерви сега за ТВА.“

А ето и коментара на перничанин, който предизвика бурен диалог с авторката на поста:

„Сега, първо ще ти кажа, че преди няма и месец съм лежал на земята 40 минути до напълно непознат докато дойде линейка. Във вода и кал. Лежа до него и му говоря и следя да не пукне.

Ще го направя пак, защото съм си такъв. Но поста то е глупав. Няма нужда от това. Няма нужда да обиждаш и да слагаш хората под общ знаменател. Ти какво очакваш децата да направят? Дреме им на задните части. И са прави. Не им е работа. Та те са деца. Ние сме възрасните. Ние трябва да покажем, за да може те да видят. Ние трябва да ги учим.

С този коментар не учиш никого на “правилно”. Напротив. Насаждаш омраза и отрицателни емоции. И аз можехда плясна снимка. Или да кажа колко бавно дойде линейката.

Или как след 40 минути чакане дойде полиция първо и не знаеха какво да правят. Или, че като дойде бърза помощ трябваше аз да го качвам в линейката, а не шестимата души, които взимат заплата благодарение на моите данъци. Можеше да пусна пост, да. Да се правя на герой и да обиждам другите, да. Можеше. Но пак, това как помага?“

И още един коментар, разказващ друга история, завършила с трагичен край:

„Разбирам разочарованието ти, но за съжаление е загубена кауза на всички нива! Ще ти дам пример: Преди около 2 години, приятелка ми звъни в 3 ч. посред нощ, че пред входната и врата има пиян човек и тя не може да си влезне! Времето беше лошо, валеше обилен сняг, и беше натрупало доста! Отидох, видях за какво става въпрос, човека си беше пиян, слабо адекватен, и накиснат с всякакви телесни течности и аромати, и очевидно имаше нужда от помощ!

Звъннах на 112 за линейка и полиция, и го преместих на завет! Дойдоха и двете институции, като реакцията на линейката беше: Аааа, тва е еди кой си – знаеме си го!

Отказаха да го вземат, а и полицията каза че нищо не може да направи! Аз лично нямаше какво друго да направя, и ги помолих поне да ми помогнат да го вкараме във входа на по-топло и завет, да се наспи и да се пооправи! Рано сутринта хората от входа, излизайки на работа, са го прескачали, и чак около 10-11 ч. са разбрали, че в крайна сметка е починал……

Поинтересувах се какво се е случило, защото ми беше съвестно, и разбрах следното: 55-годишен, пиян, натровил се с евтин спирт, и ако му беше направена една промивка, щеше да оцелее, но уви…“

Не ни се иска да правим обобщения, просто ви предложихме няколко истории – еднакви в същността си, завършили по различен начин, но показали едно и също. Какво е то според вас?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова мегаидея: България и Румъния да премахнат границата помежду си
Next: Трагедия! Известно лице почина, други двама са с опасност за живота след меле на пътя София-Варна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.