Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица
  • Новини

Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
rurasmrnasnrasoras.jpg

 

Истинско геройство извърши шофьор на училищен микробус, като спаси 10 деца, но издъхна зад волана от инфаркт. Трагедията се разиграла в понеделник следобед в кюстендилското село Слокощица.

54-годишният Румен Архипов прибирал ученици на възраст между 9 и 14 г., които учели в Кюстендил. Трима били от началното училище „Св. Кл. Охридски“, а останалите от Природо-математическата гимназия, които са в една сграда в града.

По пътя шофьорът усетил, че му прилошава. Успял да премине опасен участък от шосето с много остър и опасен завой и да овладее микробуса „Мерцедес“ да не се преобърне.

Не изпускай тези оферти:

След около 200 метра навлязъл в Слокощица. Дръпнал ръчната спирачка и натиснал с двата крака педала на спирачката, за да убие скоростта. Рейсът се забил в кофа за боклук, а после в ограда на къща.

 

В нея живеел полицаят Румен Костадинов, който бил на двора с жена си. Неговата дъщеря също пътувала в буса. Съпругата на полицая веднага се обадила на тел. 112. Костадинов на мига прескочил оградата и останал шокиран, защото не забелязал човек на шофьорското място.

Едва когато влязъл, видял водача, паднал настрани. Полицаят започнал да изважда едно по едно децата от буса. Те били много изплашени и не разбрали, че шофьорът е починал. На помощ се притекъл и съсед. Двамата с Костадинов опитали да реанимират шофьора, докато пристигнат две линейки.

„Чух удар и видях, че училищният автобус, в който бе и дъщеря ни, се е ударил в оградата ни. Децата бяха в шок. Дори и ние се изплашихме. Извадихме децата и със съседа пренесохме шофьора на тротоара. Започнах да му правя изкуствено дишане“, каза Костадинов пред „24 часа“.

Децата са невредими, но в шок. Психолози са започнали работа с тях, за да ги успокоят. Те споделили, че шофьорът им бил любимец и обичали да се возят с него.

„Моят син също беше в буса. Всички са изплашени. Водачът е извършил геройство. Овладял е автомобила в последните мигове от живота си, можело е да се преобърне на 200 метра и да стане още по-голяма беля“, коментира кметът на Слокощица Румен Калфин.

„Поклон пред този човек, който с последните си сили се е опитвал и е съзнавал, че трябва да спаси децата“, каза директорката на началното училище „Св. Кл. Охридски“ Евелина Димитрова.

И директорката на ПМГ Екатерина Паскалева изрази благодарността си към водача на буса: „Светла му памет! В последните си минути е мислил за децата и е направил инцидента възможно най лек“.

Поклон пред паметта му!

Изтоник: Днес.бг

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Азис показа как изглежда 65-годшната му майка и всички ахнаха – Гергина получила 6-цифрена оферта от мъжко списание
Next: Ако ви е запушен носът: Моментален метод за отпушване – става за 20 секунди и без капки или лекарства

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.