Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щастливи новини сполетяха Катето Евро. Тя не е на себе си
  • Новини

Щастливи новини сполетяха Катето Евро. Тя не е на себе си

Иван Димитров Пешев декември 16, 2022
shastasltasiiasvasv.jpg

Катерина Евро е една наистина щастлива баба.

Актрисата се радва на внучето, кръстено на нея, редовно умилява мрежата с кадри на малката кукла, а ето че момиченцето вече дава и заявка за сцена подобно на баба си. Артистична е като вас, хвалят Катето Евро фенове.

Във видео, споделено в социалните мрежи, малкото Кате е запретнало ръкави, за да украси коледните курабиики. Докато работи, детето си припява „Let It Snow“, а както мнозина отбелязват, тоновете й са верни. Английският на 7-годишното момиченце също е перфектен.

Идилията в дома ви е пълна, радват се хората.

Не изпускай тези оферти:

За Коледа тя залага на старите български гозби по автентични рецепти

Актрисата Катерина Евро е доказана кулинарка и умее да приготвя стотици вкусни рецепти. За Коледа тя залага на старите български гозби по автентични рецепти, а любимият ѝ десерт са класическите меденки, с които винаги изненадва близките си у дома, пише вестник Ретро.

Меденки

ПРОДУКТИ: 3 ч. ч. брашно, 125 г масло, 1/2 ч. ч. кафява захар, 1 яйце, 1/2 ч. ч. мед, 2 ч. л. канела, 1 ч. л. бакпулвер, 1 щипка сол.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Мекото масло, медът, яйцето и кафявата захар се разбиват с миксер много добре, докато се получи напълно гладка смес. След това се добавят брашното, канелата, джинджифилът, бакпулверът и солта. Омесва се гладко тесто, което се оформя на топки, които се увиват във фолио и се поставят в хладилник за няколко часа. След това тестото се разточва на тънка кора, от която се изрязват сладки с формичка по избор. Те се подреждат на разстояние една от друга в тава, застлана с хартия за печене. Изпичат се в предварително загрята до 180 градуса фурна за около 10-15 минути. След това се изваждат и се охлаждат.

Боб с праз

ПРОДУКТИ: Половин пакет боб, 2 стръка праз, 1/2 ч. ч. ориз, 1 к. ч. олио, сол, черен и червен пипер на вкус, стръкчета зелена чубрица.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Бобът се сварява. Задушават се в олио или зехтин ситно нарязаният праз и оризът, добавят се черен пипер, сол и стръкчета чубрица. След това се смесва задушената смес със сварения боб, изсипва се в тавичка и се запича в предварително загрята на 180 градуса фурна до златисто.

Сухи чушки, пълнени с коприва

ПРОДУКТИ: 500 г коприва, 1/2 ч. ч. ориз, 2 глави лук, 2 връзки пресен лук, 1 връзка магданоз, 1 с. л. сух девисил, 1 ч. л. черен пипер и сол, 6 с. л. олио, 10 бр. сухи чушки, 10 ч. л. настъргани домати (пресни или от буркан), брашно (за запечатване).

ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Почистете копривата и я измийте с гореща вода. Отцедете я добре и я нарежете на дребно. Накиснете чушките в топла вода, докато се отпуснат. Задушете нарязания на ситно лук в олиото и прибавете ориза, а след това и доматите. Накрая се добавят копривата, магданозът, черният пипер, девисилът и сол на вкус. Тази плънка за чушките престоява 10 минути, за да поеме оризът напълно течността от нея. Напълнете чушките със сместа и запечатайте отвора им, като ги потопите в брашно. Подредете ги в тенджера с отвора към стената на съда. Залейте ги с 2 чаши вода, похлупете ги с чиния и ги оставете да къкрят във фурната на слаб огън за около 40 минути.

Обредна питка 

ПРОДУКТИ: 500 г брашно, 4 яйца , 1/2 кубче жива мая, 1/2 кофичка кисело мляко, 100 г прясно мляко, масло 125 г, 1 ч. л. сол, 1 ч. л. захар.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Прясното мляко се затопля. Вътре се сипва чаена лъжичка брашно, захарта, маята и се оставя за 10 мин. Брашното се пресява в купа. Яйцата се разбиват отделно. В брашното се прави кладенче, сипват се в кладенчето яйцата, киселото мляко, маята, солта и се замесва меко тесто. Оставя се да втаса половин час. После се разделя на 3 топки, разточват се на кори с дебелина около половин сантиметър, намазват се с разтопеното масло обилно. Нареждат се една върху друга. Навиват се на руло и то се реже на пънчета около 5 см. Нареждат се в тава, намазват се с разбит жълтък и питката се пече на 180 градуса в предварително загрята фурна около 30-40 минути.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ние сами си вредим на бъбреците: 10 пагубни навици, които трябва да забравим завинаги
Next: Тя даде на приятелка да пробва булото й, а в деня на сватбата се случи най-страшното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.