Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорка си тръгна разплакана от бензиностанция, след номера които й погодиха
  • Новини

Шофьорка си тръгна разплакана от бензиностанция, след номера които й погодиха

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
bebnzbiasbasb.png

„Здравейте, искам да подам сигнал за нарушение на бензиностанция „Петрол“ . Ситуацията е следната. Спирам да зареждам автогаз на въпросната бензиностанция“.

Така започва писмото на жена, която зарежда гориво на бензиностанция в Раковски, предава Plovdiv24.

Бутилката ми е 30 литра, от които 80% е вместимостта и де факто трябва да събере 24 литра. А всъщност интересно как служителят зареди 31.77 литра. Възмутена съм как на тези скъпи горива продължават да обират хората.

Моля сигналът ми да бъде одобрен и разпространен, за да знаят повече хора. Благодаря!

Не изпускай тези оферти:

 

Още за горивата:

Петролът е като дивите животни – който го хване, си е негов“, казва през 50-те години на XX век един от първите американски петролни милиардери, Жан Пол Гети. От тогава досега обаче картината с пазара на петрол е много по-сложна. От началото на годината и много по-скъпа.

Войната на Русия в Украйна се води на много фронтове по целия свят.

Извън най-тежкия – този, в който всеки ден умират стотици хора, в момента се случва и една от най-мащабните икономически войни в историята на човечеството. Санкциите, които Европейския съюз, САЩ и всички останали страни наложиха на Русия, имаха за цел да намалят нейните възможности да финансира агресията си към съседни държави. До момента те може и да затрудняват Москва, но не успяват да спрат войната. От началото на декември санкциите минаха на много по-сериозно ниво.

Първо Европейския съюз наложи ембарго върху по-голямата част от петролните доставки от Русия. Двете държави, които продължават да получават петрола си оттам, са Унгария (по тръбопровод през Украйна) и България, за която правителството на Кирил Петков договори изключение, така че да приема още известно време руски танкери. В същото време държавите от Г-7 – седемте най-големи икономики в света (без Китай), обявиха свой вариант на санкциите – таван върху цената, на която може да се продава руският петрол – 60 долара за барел. При обявяването на тази марка пазарната цена беше малко над 90 долара за барел.

Държавите от Г-7 имат инструменти да наложат тази цена през собствеността върху петролните танкери, където имат сериозен дял, но най-вече през застрахователните компании, които застраховат петрола в самите танкери. През тези мерки таванът на цената може да бъде наложен практически по целия свят.

Дори и Русия да си купи достатъчно танкери (която тя се опитва да направи), те не могат да минат през места като например Босфора, ако не са застраховани. Дори да стигнат по други маршрути до например Китай и Индия, те нямат каквато и да е причина да плащат по-висока цена от тавана. Правилото на Жан Пол Гети вече не работи – Русия може и да е хванала петрола, но той не е изцяло неин.

Това е спорна мярка. Фактът, че седемте най-богати демокрации ограничават свободата в пазара на петрол, не е особено приятен. Има и притеснения, че западният свят (включително и България) може да пострада повече отколкото Русия, ако тя успее да намери алтернативни пазари, дори и на по-ниска цена. Глобалната сметка ще се прави поне след няколко месеца, но дотогава ембаргото на ЕС има преки ефекти за България.

Единствената българска рафинерия – „Лукойл Нефтохим“, е двойно критична – до момента тя работи 100% с руски нефт и се управлява от руска компания. За известно време тя може да разчита на договореното изключение и да продължи да внася, но проблемът е, че няма да може да изнася рафинираните петролни продукти в други европейски държави. Това поставя бизнес модела й пред сериозен проблем, защото нейният капацитет е много по-голям, отколкото е българският пазар. И в момента продукция от Бургас се изнася за съседни страни. Вероятността за криза – такава, в която няма да има гориво, не е голяма, но случващото се сега ще има отражение върху крайните цени на горивата (а оттам и отношение към инфлацията) през следващите месеци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Загубата е голяма! Почина архитектът на Бузлуджа и бивш кмет на София – Георги Стоилов
Next: Майчиното сърце: Синът изпратил майка си в дом за възрастни хора. Последните й желания го разплакали

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.