Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорка си тръгна разплакана от бензиностанция, след номера които й погодиха
  • Новини

Шофьорка си тръгна разплакана от бензиностанция, след номера които й погодиха

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
bebnzbiasbasb.png

„Здравейте, искам да подам сигнал за нарушение на бензиностанция „Петрол“ . Ситуацията е следната. Спирам да зареждам автогаз на въпросната бензиностанция“.

Така започва писмото на жена, която зарежда гориво на бензиностанция в Раковски, предава Plovdiv24.

Бутилката ми е 30 литра, от които 80% е вместимостта и де факто трябва да събере 24 литра. А всъщност интересно как служителят зареди 31.77 литра. Възмутена съм как на тези скъпи горива продължават да обират хората.

Моля сигналът ми да бъде одобрен и разпространен, за да знаят повече хора. Благодаря!

Не изпускай тези оферти:

 

Още за горивата:

Петролът е като дивите животни – който го хване, си е негов“, казва през 50-те години на XX век един от първите американски петролни милиардери, Жан Пол Гети. От тогава досега обаче картината с пазара на петрол е много по-сложна. От началото на годината и много по-скъпа.

Войната на Русия в Украйна се води на много фронтове по целия свят.

Извън най-тежкия – този, в който всеки ден умират стотици хора, в момента се случва и една от най-мащабните икономически войни в историята на човечеството. Санкциите, които Европейския съюз, САЩ и всички останали страни наложиха на Русия, имаха за цел да намалят нейните възможности да финансира агресията си към съседни държави. До момента те може и да затрудняват Москва, но не успяват да спрат войната. От началото на декември санкциите минаха на много по-сериозно ниво.

Първо Европейския съюз наложи ембарго върху по-голямата част от петролните доставки от Русия. Двете държави, които продължават да получават петрола си оттам, са Унгария (по тръбопровод през Украйна) и България, за която правителството на Кирил Петков договори изключение, така че да приема още известно време руски танкери. В същото време държавите от Г-7 – седемте най-големи икономики в света (без Китай), обявиха свой вариант на санкциите – таван върху цената, на която може да се продава руският петрол – 60 долара за барел. При обявяването на тази марка пазарната цена беше малко над 90 долара за барел.

Държавите от Г-7 имат инструменти да наложат тази цена през собствеността върху петролните танкери, където имат сериозен дял, но най-вече през застрахователните компании, които застраховат петрола в самите танкери. През тези мерки таванът на цената може да бъде наложен практически по целия свят.

Дори и Русия да си купи достатъчно танкери (която тя се опитва да направи), те не могат да минат през места като например Босфора, ако не са застраховани. Дори да стигнат по други маршрути до например Китай и Индия, те нямат каквато и да е причина да плащат по-висока цена от тавана. Правилото на Жан Пол Гети вече не работи – Русия може и да е хванала петрола, но той не е изцяло неин.

Това е спорна мярка. Фактът, че седемте най-богати демокрации ограничават свободата в пазара на петрол, не е особено приятен. Има и притеснения, че западният свят (включително и България) може да пострада повече отколкото Русия, ако тя успее да намери алтернативни пазари, дори и на по-ниска цена. Глобалната сметка ще се прави поне след няколко месеца, но дотогава ембаргото на ЕС има преки ефекти за България.

Единствената българска рафинерия – „Лукойл Нефтохим“, е двойно критична – до момента тя работи 100% с руски нефт и се управлява от руска компания. За известно време тя може да разчита на договореното изключение и да продължи да внася, но проблемът е, че няма да може да изнася рафинираните петролни продукти в други европейски държави. Това поставя бизнес модела й пред сериозен проблем, защото нейният капацитет е много по-голям, отколкото е българският пазар. И в момента продукция от Бургас се изнася за съседни страни. Вероятността за криза – такава, в която няма да има гориво, не е голяма, но случващото се сега ще има отражение върху крайните цени на горивата (а оттам и отношение към инфлацията) през следващите месеци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Загубата е голяма! Почина архитектът на Бузлуджа и бивш кмет на София – Георги Стоилов
Next: Майчиното сърце: Синът изпратил майка си в дом за възрастни хора. Последните й желания го разплакали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.