Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смених си дограмата, но как да се справя с този досаден конденз? Добре, че мой приятел ми разкри тайната
  • Новини

Смених си дограмата, но как да се справя с този досаден конденз? Добре, че мой приятел ми разкри тайната

Иван Димитров Пешев декември 18, 2022
kondsandnasdas.png

Най-после дойде времето да си сложа нова и качествена дограма. Знам, че зимата вече ще ми е доста по-топло, защото прозорецът ми ще е уплътнен 100 пъти по-добре. Реших да се разделя със старата си дървена дограма и да я замененя с PVC дограма (дограма от поливенилхлорид).

Предимствата й са ясни: докато дървената дограма претърпява значителни деформации с времето, дървото гние, боята върху него се лющи, които изисква периодичното й отстраняване, грундиране, повторно лакиране и пребоядисване, за да не подухва от тук-там, то при PVC дограма тези проблеми не съществуват; пък изглежда далеч по-красива…

Освен това прозорците се мият много по-лесно… Е по-скъпичка е, но запазва напълно топлината на къщата.

Две големи тайни за дограмата ви, които само производителите знаят

Не изпускай тези оферти:

И все пак има едни, за щастие, отстраним недостатък – позволява да се образува „конденз“ по стъклата на прозорците.

Причината е, че, когато температурата върху повърхността им спадне до стойност, при която започва кондензация на изпареното в помещенията количество водни пари (такива неминуемо има във въздуха, който дишаме) те се покриват с капчици влага.
Не е приятно, защото видимостта изчезва.

Този процес се случва точно през настоящия период есен-зима и не се наблюдава през летните месеци. Ако обаче обезпечите необходимата вентилация и топлоизолация в апартамента ви, то проблема с конденза ще отпадне.

Допълнителната вентилация ще възпрепятства процеса на образуване на водни капчици върху стъклата.

Съществуват и още две други възможности да решите проблема:

първо, може да поставите допълнителен източник на отопление, чрез което ще увеличите, респективно ще регулирате температурата в помещението в граници, които изключват кондензация на водни пари;

второ, може да изолирате стените на апартамента както отвън, така и отвътре и така ще запазите лесно нужната температура в помещенията;

при това външната изолация на стените е много изгодна инвестиция, тъй като не само задържа топлината през студените зимни месеци, но и държи хладно през лятото.

Е, имате избор как да си решите проблема – действайте!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Очите затвори, число наум си намисли и твоето късметче за Нова година изтегли
Next: Разядката, която миналата Нова година взе акъла на гостите и сега пак ще я приготвям

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.