Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бременна жена изгуби дъщеричката си си, но ултразвуковото изследване показа нещо невероятно
  • Новини

Бременна жена изгуби дъщеричката си си, но ултразвуковото изследване показа нещо невероятно

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
millelleorasodas.png

Олимпийският медалист Боде Милър и съпругата му Морган разказаха за невъобразимо преживяване, белязало живота им. През 2018 г. двойката загуби второто си дете. Емелин беше единствената им дъщеря и по това време беше само на 19 месеца.

Момиченцето се удави в съседски басейн в Ориндж, Калифорния. В интервю за Inside Edition професионалната волейболистка и модел Морган Милър разкри болката си от смъртта на детето им. „Дете под 30 кг може да се удави за 30 секунди, а аз само броях това време наум.

Двамата се ожениха през 2012 г. и очакваха третото си дете след трагичната загуба на дъщеря им.

Не изпускай тези оферти:

Трагичен инцидент при съседите

Детенцето загуби живота си, докато си играеше в къщата на съседите. Дъщеря им Емелин Гриър Еми падна в басейна и се удави.

Трагедията се случи през юни 2018 г., след забавен детски ден. Загубата на дете е най-лошият кошмар на всеки родител. Никой не може да забрави такава трагедия.

Докато чакаха раждането на момчето, се случи нещо неочаквано. Семейството очакваше с нетърпение раждането му, но беше трудно да не мисли за загубата на дъщеря си. Само пет дни след смъртта на дъщерята на Морган тя имаше уговорена среща за ултразвуково изследване.

Чудо на ултразвуковата снимка

Направен е 3D ехограф, за да се провери как се развива момченцето. Когато по-късно Морган поглежда снимката на сина си, тя не може да повярва на това, което вижда. Вниманието й е привлечено от изображението отстрани на лицето му, където вижда образа на малък ангел, който изглежда точно като дъщеря им Емелин! Изглежда така, сякаш момиченцето нежно прегръща брат си с ръце.

Раждането на сина им

Истън Вон Рек Милър е роден на 5 октомври, само няколко месеца след смъртта на Емелин.

На 5 ноември, месец след раждането му и на втория рожден ден на Емелин, двойката сподели ултразвукова снимка на новородения си син. „Взех тази снимка като ясно доказателство, че синът ми е срещнал сестра си“, написа Морган Милър заедно с ултразвуковото изображение, направено пет дни след смъртта на дъщеря й.

За двамата снимката е истинска утеха, доказателство, че дъщеря им все още е с тях.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случайна среща на стари съученици, която показва колко жестока може да бъде съдбата понякога
Next: Господня молитва за Бъдни вечер – прочетете я тази вечер, за да има светлина в дома и душите ви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.