Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Писмото на една баба до новородената си внучка: Едва ли сте чели по-трогателно и мъдро послание
  • Новини

Писмото на една баба до новородената си внучка: Едва ли сте чели по-трогателно и мъдро послание

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
basgkasdoasgask.png

Трогателно писмо на баба, написано до новородената й внучка, се превърна в истински вирус в мрежата.
Хората не спират да коментират и споделят простите послания на възрастната жена. Ето ги:

Скъпа моя, можех да напиша това писмо за твоята майка още преди четвърт век… Но тогава бях на 25 години и мислех само за битовизми: ще има ли с какво да нахраня семейството си, как да заведа детето си на ясла, без да закъснея за лекции… Дядо ти работеше нощем и не можеше да ми помага, когато майка ти не спираше да плаче нощем.

Сега съм на 50 години и успях да натрупам малко опит, който искам да споделя с теб. Не твърдя, че зная всичко за живота, но в края на краищата, аз съм твоя баба и искам да си щастлива. Съветите ми няма да ти навредят!
Не се страхувай да падаш

Карай колело, ролери, кънки и не се страхувай да падаш. Ще боли, но благодарение на това ще се научиш да бъдеш бърза и да се изправяш, когато ти се плаче.
Не се страхувай да изразяваш гледната си точка

Не изпускай тези оферти:

Не си длъжна да мълчиш, ако нещо не ти харесва и не си съгласна с него. Не крий мнението си нито заради едното приятелство, нито заради любовта. Ако не те чуват или искат от теб да бъдеш лоялна, то за какво приятелство и любов изобщо става дума?
Не се срамувай да се извиняваш

Само силните момичета могат да се извиняват и да осъзнават грешките си. А аз много искам ти да станеш именно такава. Трудно е да кажеш: „Извинявай, не бях права. Как можем да поправим нещата?“. Трябва да се научиш на това и тогава никой никога няма да може да те победи.
Не се страхувай да получаваш слаби оценки
Двойката не е толкова лоша оценка. Тя ще ти покаже слабите ти места, ще разбереш над какво трябва да работиш.

Слабата оценка не означава, че си глупава. Това е само начин да се мотивираш и да започнеш да действаш.
Не се притеснявай, ако не си популярна
Докато известните момичета и момчета ходят по купони, стоят по заведенията или висят с дни в интернет и качват снимки, ти ще се научиш да яздиш, да пееш и т.н. На 18 години популярните все още ще са пред компютъра, а ти ще покоряваш света.

Не се страхувай да бъдеш странна
Баба ти също не се страхува от това!

Не се страхувай да се влюбиш
Все някой ден любовта ще дойде при теб. Радвай се, че най-накрая си пораснала.
Не се страхувай от първата целувка

Повярвай на баба си, това е хубаво усещане. Не се притеснявай, всички жени се целуват много добре, тъй като това е в кръвта ни.
Не се страхувай да се омъжиш или пък да не го направиш
Когато пораснеш, никой няма да се интересува дали на пръста си имаш венчална халка, или не. Но ако си решила да създадеш семейство, постарай се да срещнеш „своя“ човек и тогава нещата ще се получат.

Разпилените навсякъде чорапи няма да те дразнят. За сметка на това ще имаш човек, на когото да направиш масаж или заедно да разходите кучето.
Не се страхувай да родиш дете
Няма да те лъжа, това е болезнено. Но е най-прекрасното нещо, което може да се случи в живота на една жена.
Не се страхувай от развода
В живота се случва всичко. Най-важното е да не се отчайваш и затваряш в себе си. Разводът няма да сложи край на живота ти. Той е началото на нещо ново и интересно.

Не се страхувай от самотата
Понякога да останеш сам е много полезно. Дори можеш да се наслаждаваш на самотата. В подобно положение обаче няма да останеш много дълго, защото познавам семейството ни много добре!
Не се страхувай да плачеш

Сълзите са избор на силния. Аз съм силна и правя каквото искам. Искам – плача, искам – смея се!
Не се страхувай да опитваш нови неща

Никога не мисли за възрастта и за това какво ще кажат хората. Взимай най-доброто от живота. И запомни: няма никакво значение колко безумни са желанията ти!
Не се страхувай да остаряваш

С годините започваш да цениш и обичаш близките си още повече. А след това, кой знае, може би и ти ще напишеш писмо на своите внуци?
Не се страхувай да загубиш близките си.

Дълго се чудех дали трябва да пиша точно за това. Но загубите са неизбежни. Близките си отиват, но любовта не изчезва…
Обичам те: Твоята баба
Източник: jenata.blitz.bg 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Просто казваш тези думи и ще изгониш от твоя дом злото и завистта: Пробвайте, тази молитва към Архангел Михаил работи
Next: Вижте къде живее едно от разменените бебета, майката отрича за размяна: Това си е моето

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.