Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Писмото на една баба до новородената си внучка: Едва ли сте чели по-трогателно и мъдро послание
  • Новини

Писмото на една баба до новородената си внучка: Едва ли сте чели по-трогателно и мъдро послание

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
basgkasdoasgask.png

Трогателно писмо на баба, написано до новородената й внучка, се превърна в истински вирус в мрежата.
Хората не спират да коментират и споделят простите послания на възрастната жена. Ето ги:

Скъпа моя, можех да напиша това писмо за твоята майка още преди четвърт век… Но тогава бях на 25 години и мислех само за битовизми: ще има ли с какво да нахраня семейството си, как да заведа детето си на ясла, без да закъснея за лекции… Дядо ти работеше нощем и не можеше да ми помага, когато майка ти не спираше да плаче нощем.

Сега съм на 50 години и успях да натрупам малко опит, който искам да споделя с теб. Не твърдя, че зная всичко за живота, но в края на краищата, аз съм твоя баба и искам да си щастлива. Съветите ми няма да ти навредят!
Не се страхувай да падаш

Карай колело, ролери, кънки и не се страхувай да падаш. Ще боли, но благодарение на това ще се научиш да бъдеш бърза и да се изправяш, когато ти се плаче.
Не се страхувай да изразяваш гледната си точка

Не изпускай тези оферти:

Не си длъжна да мълчиш, ако нещо не ти харесва и не си съгласна с него. Не крий мнението си нито заради едното приятелство, нито заради любовта. Ако не те чуват или искат от теб да бъдеш лоялна, то за какво приятелство и любов изобщо става дума?
Не се срамувай да се извиняваш

Само силните момичета могат да се извиняват и да осъзнават грешките си. А аз много искам ти да станеш именно такава. Трудно е да кажеш: „Извинявай, не бях права. Как можем да поправим нещата?“. Трябва да се научиш на това и тогава никой никога няма да може да те победи.
Не се страхувай да получаваш слаби оценки
Двойката не е толкова лоша оценка. Тя ще ти покаже слабите ти места, ще разбереш над какво трябва да работиш.

Слабата оценка не означава, че си глупава. Това е само начин да се мотивираш и да започнеш да действаш.
Не се притеснявай, ако не си популярна
Докато известните момичета и момчета ходят по купони, стоят по заведенията или висят с дни в интернет и качват снимки, ти ще се научиш да яздиш, да пееш и т.н. На 18 години популярните все още ще са пред компютъра, а ти ще покоряваш света.

Не се страхувай да бъдеш странна
Баба ти също не се страхува от това!

Не се страхувай да се влюбиш
Все някой ден любовта ще дойде при теб. Радвай се, че най-накрая си пораснала.
Не се страхувай от първата целувка

Повярвай на баба си, това е хубаво усещане. Не се притеснявай, всички жени се целуват много добре, тъй като това е в кръвта ни.
Не се страхувай да се омъжиш или пък да не го направиш
Когато пораснеш, никой няма да се интересува дали на пръста си имаш венчална халка, или не. Но ако си решила да създадеш семейство, постарай се да срещнеш „своя“ човек и тогава нещата ще се получат.

Разпилените навсякъде чорапи няма да те дразнят. За сметка на това ще имаш човек, на когото да направиш масаж или заедно да разходите кучето.
Не се страхувай да родиш дете
Няма да те лъжа, това е болезнено. Но е най-прекрасното нещо, което може да се случи в живота на една жена.
Не се страхувай от развода
В живота се случва всичко. Най-важното е да не се отчайваш и затваряш в себе си. Разводът няма да сложи край на живота ти. Той е началото на нещо ново и интересно.

Не се страхувай от самотата
Понякога да останеш сам е много полезно. Дори можеш да се наслаждаваш на самотата. В подобно положение обаче няма да останеш много дълго, защото познавам семейството ни много добре!
Не се страхувай да плачеш

Сълзите са избор на силния. Аз съм силна и правя каквото искам. Искам – плача, искам – смея се!
Не се страхувай да опитваш нови неща

Никога не мисли за възрастта и за това какво ще кажат хората. Взимай най-доброто от живота. И запомни: няма никакво значение колко безумни са желанията ти!
Не се страхувай да остаряваш

С годините започваш да цениш и обичаш близките си още повече. А след това, кой знае, може би и ти ще напишеш писмо на своите внуци?
Не се страхувай да загубиш близките си.

Дълго се чудех дали трябва да пиша точно за това. Но загубите са неизбежни. Близките си отиват, но любовта не изчезва…
Обичам те: Твоята баба
Източник: jenata.blitz.bg 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Просто казваш тези думи и ще изгониш от твоя дом злото и завистта: Пробвайте, тази молитва към Архангел Михаил работи
Next: Вижте къде живее едно от разменените бебета, майката отрича за размяна: Това си е моето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.