Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да дариш целия джакпот на бедните… Стефан го направи!
  • Новини

Да дариш целия джакпот на бедните… Стефан го направи!

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
djadkasodasspdaso.png

Искам да ви разкажа за един човек от нашия град. Няма да спомена обаче повече подробности, освен че се казва Стефан. Правя го от уважение към него, защото той не би искал да се разчува.

Преди няколко години той спечелил голям джакпот от тотото – повече от 300 хиляди, но го запазил в пълна тайна. На никого не казал и дума.

По това време бил безработен, събирал хартия и железни отпадъци – с това се прехранвал. Живеел в малка къща в края на града, с две стаички, останала му от родителите.

Хранел две бездомни кучета и десетина котки. Един ден минал покрай тото пункта, след като тъкмо предал вторичните суровини. И си помислил, че ако спечели някоя четворка, ще може по-спокойно да се грижи за четирикраките си любимци.

Не изпускай тези оферти:

Пуснал фиш и имал късмет да уцели натрупалия се джакпот, но не казал на никого. Дал си сметка, че роднините му, които въобще не се интересували от него, веднага щели да го „заобичат“.

А не били добри хора и не заслужавали нищо, защото били алчни и злобни. Когато родителите му се разболели, никой не му се притекъл на помощ, а когато починали, дори не дошли на погребението им. Всичко това научих от самия него.

Стефан дойде в дома за стари хора, в който аз съм директор. Беше облечен с чисти, но скромни дрехи. В началото помислих, че ще ме моли да остане при нас.
джакпот

джакпот

Той обаче ми обясни, че си има дом и засега се справя сам. Искал да направи дарение за старците, за да може те да се хранят по-добре. Настояваше с парите му да направим ремонт на стаите и столовата, а през лятото да заведем всички на почивка във Велинград.

Имаше и още едно условие – да не казвам на никого за направеното дарение и откъде има парите. Обещах му, че ще изпълня всичко.

От тогава минаха няколко години. Стефан всяка есен дарява големи суми – за топли дрехи, за гориво, а за Коледа осигурява кашони банани, портокали и мандарини за старите хора от дома.

Казва, че го прави, защото родителите му са починали в нищета и тогава той е бил безсилен да им помогне.

Надява се, че макар и на оня свят, те ще бъдат доволни от постъпките му.

Има срещи, които променят живота ти. Тази със Стефан за мен беше тъкмо такава. Може да се каже, че вече сме приятели.

Често го срещам из града с количката – продължава да събира вторични суровини. Веднъж случайно минах покрай неговата къща и той ме покани да вляза. Тъкмо обядваше.

Предложи ми от храната си – варени картофи и сирене. После ме заведе в задния двор, където беше направил няколко дървени къщички за кучетата и котките, за които се грижи. Каза ми, че докато е жив, те няма да гладуват.

Сподели ми още, че нощем тайно се промъквал под моста, където се приютяват бездомниците и без да го усетят, им пъхал банкноти в завивките.

Не се сдържах и го попитах похарчил ли е поне малка част от печалбата за себе си. Тогава той отвори вратата на спалнята си и ми показа купища книги, наредени направо на земята.

Това била най-голямата му страст. Само това искал за себе си.

Прекланям се пред този мъж и понякога си задавам въпроса – дали аз бих могъл да бъда толкова благороден като него?

Да имам стотици хиляди и да ги даря на другите, а аз да продължа да живея, хранейки се оскъдно и обличайки се в закърпените си панталони?

Да ми е болно за непознатите старци и бездомниците, а да не ми пука за кръпките по дрехите ми?

Бих искал да имам огромно сърце като неговото, побрало толкова обич към другите.

Петров

Можете да споделите историята си с нас на [email protected]

Изт.: „Лична драма“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само на 61 г. ни напусна един изключителен човек и уникален лекар
Next: Ето какво ще се случи с тялото ви,ако спрете цигарите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.