Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цялата зала на крака пред Вергов в НДК след скандала с Диана Димитрова, жена му до него
  • Новини

Цялата зала на крака пред Вергов в НДК след скандала с Диана Димитрова, жена му до него

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
zalsdkasdkasldas.png

На Юлиан Вергов май ще му изпишат вежди, вместо да му избодат очи, след скандала с актрисата Диана Димитрова и обвинението, че я е пребил.

Потвърждение за това е скорошната му изява в зала 1 на НДК с „Поетите“, където той бе бурно аплодиран, предава show.blitz.bg.

За изненада и на самия актьор, който със сигурност не е знаел какво да очаква, още в първите минути публиката го посрещна със силно въодушевление.

За изненада на мнозина и вероятно доста шокиращ факт за Диана Димитрова беше и появата в залата на жената на Юлиан – Ирина Ялъмова, която е майка и на дъщеря му Алена.

Не изпускай тези оферти:

Двамата имаха доста периоди на разделяне и събирания в последните години, но по всичко изглежда, че към днешна дата отношенията им са изгладени и отново са заедно.

„Тя е била и ще бъде голямата любов на Юли. Да, двамата са с чепати характери и често имат търкания, но са един за друг, просто се обичат“, коментират близки до актьора.

„Виждате какво прави публиката, тя го обожава. И на главата си да застане Димитрова, пак няма да постигне целта си и да срине имиджа на Юлиан в България“, убедени са очевидци.

Макар че не го е обвинила директно в побой на работното място, актрисата достатъчно красноречиво даде да се разбере, че именно той е колегата, който я е насинил по време на снимки преди 5 години.

Вергов не е споменал и дума по случая, но вече е на крачка да мине между капките да излезе като победител от бурята, предрича Уикенд.

Близо 300 коментара са се събрали на официалната страница на Юлиан Вергов във Фейсбук само под една снимка, която актьорът е публикувал там. Става въпрос за негов фотос в най-новата му роля – Поцо в спектакъла “В очакване на Годо“ в театър “Българска армия”.

Основната част от тези коментари нямат нищо общо с ролята, а са изказвания в подкрепа на звездата във връзка с обвиненията в побой над неговата колежка.

Актьорът отговаря на всички, които се изказват ласкаво за него. Малкото негативни публикации той оставя без отговор, но не трие от страницата си, както други звезди имат навик да правят.

Позитивните коментари се леят и под другите му публикации, които напоследък не са много. Нерядко се засягат обвиненията на Диана Димитрова, за която стана ясно, че е имала, нещо повече от приятелство“ с партньора си в сериала „Откраднат живот“.

Досега Юлиан Вергов не в обелил публично и дума по този случай. На всеки коментар в своя защита той отговаря неутрално, най-често с “Благодаря“ или „Весели празници!“. Звездата от край време има навик да не оставя без отговор публикациите на страниците си в социалните мрежи.

Сега обаче те най-вероятно имат особена тежест за него, тъй като показват, че въпреки тежките обвинения хората продължават да го харесват и да искат да го виждат на сцената и на екрана.

Диана Димитрова досега не е потвърдила директно, че той я е бил, но направи толкова много намеци за това, че вече едва ли е останал човек в държавата, който се съмнява в обекта на нейните обвинения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забраниха използването на скара и приготвянето на зимнина на открито в седмия по големина град у нас
Next: Яйчена смес лекува най-тежката кашлица за часове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.