Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само за стотинки може да се отървете от всички болести и отрови в тялото, нужно ви е просто зеле
  • Новини

Само за стотинки може да се отървете от всички болести и отрови в тялото, нужно ви е просто зеле

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
zeleonakssdasd.png

Може да ви се стори странно, но прясното зеле е истинско природно богатство. Способно е да изтегли всички отрови и болести от тялото ви. И има огромно преимущество от скъпите медикаменти по аптеките – струва само стотинки.

Така например при отоци или травми, спокойно може да си направите компрес от листа от зеле. Ако вашите глезени, колена, китки или лакти ви болят, защото са преуморени от работа или движение; ако сте имали травма на тези места или ако наскоро са свалили гипса, трябва да сложите зелеви листа за компрес.

Компресът ще облекчи болката. Самият компрес се прави изключително лесно. Откъснете едно или две листа от главата, но нека не са външните, които така или иначе изхвърляме.

Сложете листото върху проблемното място и го увийте с кърпа, шал или бинт. Направете това преди лягане и оставете компреса по време на съня ви през цялата нощ.

Не изпускай тези оферти:

Изпитан метод от древнокитайската народна медицина с алуминиево фолио, с който забравяте за всякакви болки в ставите

НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН ЩЕ ВИДИТЕ, ЧЕ ЛИСТОТО Е КАТО ИЗСЪХНАЛО, А МЯСТОТО НЕ ТРЯБВА ДА ВИ БОЛИ

Ако травмата е стара или пък болката е била много силна, преди да сложите компреса с прясно зеле, ще се наложи да повторите процедурата още няколко дена.

Може да заложите на зелеви листа, ако имате проблеми и с щитовидната жлеза. Сложете нарязани по на дребно зелеви листа на гърлото и върху самата жлеза и увийте с шал. Отново е необходимо да спите с този компрес.

Ако имате силно главоболие, причината може да е проблеми с очите. Затова е необходим преглед с очен лекар – офталмолог.

Ако главоболието не е заради очите, а породено от стрес или преумора, можете да го облекчите с компрес от листа на прясно зеле. По-малки листа от зеле или нарязани по-големи налагате на челото, на слепоочията и на върха на темето.

Вие ще решите дали ще сложите забрадка, шал, шапка или по друг начин ще задържите листата на главата, но отново е добре да спите цяла нощ с тях. С компрес от прясно зеле усмивката ще се върне на вашето лице.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Яйчена смес лекува най-тежката кашлица за часове
Next: Oтвopи caндъĸa и Bиж ĸaĸвo щe тe oчaĸвa пpeз 2023г

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.