Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бандити отмъкнаха 2 млн. лева от супермаркет на голяма верига в София, а после
  • Новини

Бандити отмъкнаха 2 млн. лева от супермаркет на голяма верига в София, а после

Иван Димитров Пешев декември 25, 2022
basdasndas.png

Последният обир на 2 млн. лева от касата на една от най-големите хранителни вериги у нас преди 13 години в Студентски град е като еталон за престъпниците и всички последващи грабежи на крупни суми. Това сочи анализ на криминалисти от МВР, обучаващи студенти да разследват и разкриват подобни случаи, съобщава „Телеграф“.

Офисът на една от големите вериги супермаркети в столичния квартал Студентски град бе обран на 14 декември 2009 г. В края на уикенда тогава в обикновена метална каса в помещението се съхранявал оборотът от всички 25 магазини на веригата в София, събрана в три от предпразничните дни на голямото пазаруване.

По данни на разследващи в магазина е проникнато около 0,40 часа през нощта. Групата, съставена от няколко маскирани мъже, счупила прозореца на помещението, където се намирал металният шкаф с парите, след това разрязала касата и избягала с плячката си.
Фенерче

Часове по-късно криминалистите открили фенерче, което било ползвано от бандитите. При изследване на биологични следи и последвал ДНК анализ е доказано, че то е седяло в устата на Любомир Крумов, известен с прякора Гъзара. Въпреки такова категорично доказателство за участието му в кражбата на милиони той впоследствие е оправдан от независимия български съд.

Не изпускай тези оферти:

Според събраната информация от разследващите бандата счупила прозореца на помещението, където се е намирала касата с парите и след като я разрязала за няколко минути избягала с плячката в неизвестна посока.

Заподозреният Любо Гъзара е стар познайник на МВР, регистриран за кражби. По данни на разследващите в полезрението им попада и друг техен познайник – Иван Турчина. Криминалистите работят тогава и по друг случай с подобен почерк на действие.
Почерк

Маскирани влизат в офис на втория етаж на търговския център в квартал „Люлин“ 7, заплашили служителката с пистолет, завързали я, запушили й устата и отмъкнаха 62 000 лева.

В хода на разследването се стига до 40-годишния тогава Р. Р. с прякор Човката и 28-годишния Д. Р., и двамата известни на полицията за множество кражби. Те също са сред заподозрените за крупния в онези години обир на хранителната верига.

В крайна сметка обаче прокуратурата намира достатъчно доказателства единствено за Гъзара и му повдига обвинение. В хода на делото става ясно, че Крумов е бил разпитван от полицията веднага след грабежа, но тогава той успял да се измъкне, без да го арестуват.

След като го обявили за издирване, Гъзара известно време се укривал, след което изненадващо отишъл с адвокат в СДВР, за да се предаде.
Разпити

При разпитите той не разказал за съучастници. Така се стига до обвинението му за кражба в особено големи размери. За него има оперативни данни, че е участвал в още серия обири на крупни суми от каси в домове на богаташи, но така и нищо не е доказано. В съда наетият от гъзара топадвокат Илиян Василев го измъква, обяснявайки, че ДНК експертизата на клиента му е опорочена.

От заключението на експертите става ясно, че биологичният материал е взет от фенерчето, но Василев заяви, че първо фенерчето е било „намазано“, за да се търсят пръстови отпечатъци, и след това е взет биологичният материал.

Според Василев производството срещу клиента му било съпътствано от две паралелни реалности. Едната била тази в пресата, която се ползвала за „помпане на рейтинги“. Гъзара е пуснат срещу 5 бона гаранция, а впоследствие и оневинен по този случай.

Последният удар бе на паркинга на мола на Околовръстното. Опожарен джип след извършен грабеж с него.
Ново

Едва през 2021 г. Софийската градска прокуратура подготвя ново съдебно следствие с разпит на свидетели и експертизи в Апелативния съд по случая с оправдания Любо Гъзара. Тогава от прокуратурата съобщават данни, че Крумов е арестуван няколко пъти в последните години – за обир на 2 милиона лева от веригата, като член на престъпната банда банкови обирджии, т.нар. Люлинска банда, ученици на разстреляния през 2008-а Йордан Цонков-Джиджи, но никога не стига до осъдителна присъда.

На 20 ноември 2016 г. шофьор натиска нервно клаксона на ул. “Княз Борис” в центъра на София. 50-годишният Красимир Пеев му прави забележка. Тогава шофьорът става и започва да го удря с юмруци по главата. Пеев пада на земята и удря тила си. 9 дни по-късно умира в болницата. Тогава ядосаният шофьор пребива и друг мъж с крак от стол, но той се разминава само със счупвания.

Разследването и разпитите на свидетели водят криминалистите до стария им познат Любо Гъзара. Обвинен е и е даден на съд за неумишлено убийство по хулигански подбуди. Според прокуратурата са събрани много доказателства за вината му от показания и експертизи.

5 г. по-късно, в края на делото на първа инстанция, защитата на Крумов представя ново доказателство – запис от футболен мач в Ловеч, който се е провел по времето на скандала на столичната улица. Твърди се, че на записа се вижда Крумов, който е стюарт сред публиката на Левски. На базата на това съдът оправдава Любо Гъзара. Междувременно и много от свидетелите променят показанията си от началото на делото.
До зъби

Последното подозрение е, че Гъзара е част от групата въоръжените до зъби главорези, които в 8 ч. сутринта на 16 ноември обраха 5-те млн. лева. от инкасото на паркинга на столичен мол. Според оперативни данни другият заподозрян е Иван Турчина. Колата на охранителната фирма е трябвало да зареди с пари банкоматите на няколко банки в мола.

Инкасо автомобилът е влизал в паркинга на столичния търговски център с цел да изпълни банкоматите. В подземията Гъзара и Турчина ги посрещат с калашници, като авансово са препречили входа на мола с автомобил.

След команда „Излизай“ те пребиват гардовете и претрупват касетите с пачки в два крадени автомобила с украински номера, които след това подпалват в региона на „Кръстова вада“.
Пернишката група удря в движение

За разлика от софийските доайени в бранша на обирите втора група, не по-малко опитна, на два пъти прави големи удари на едри пачки в Перник и то в движение. Последния случай е на ограбен инкасо автомобил край Перник е от април 2021 г. Малко преди преди обед на 21 април маскирани и въоръжени мъже атакуват инкасо на магистрала „Струма“.

Грабежът е извършен до „Макдоналдс“ на отбивката на аутобана в близост до село Студена. Откраднатите пари са между 400 и 500 хил. лв. Според първоначалните данни нападателите са били четирима с две коли.

Те не са разкрити, но почеркът им е сходен с обира на 200 хил. лв. от 20 декември 2020 г. в пернишкия квартал „Църква“ близо до магистрала „Струма“. Според криминалисти това е една и съща банда. Така и не е разкрита до днес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отец Боян Саръев разплака народа: Безумие е! Човечеството превърна своя стомах в свой Бог
Next: Безкрайно тъжна вест за Краля на футбола Пеле

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.