Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Потвърдено! Едно от знаковите лица на Нова телевизия напуска ефира и заяви: Стига толкова
  • Новини

Потвърдено! Едно от знаковите лица на Нова телевизия напуска ефира и заяви: Стига толкова

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
nasovaskdasodaskd.png

Още преди дни стана ясно, че нови рокади предстоят в Нова телевизия. Разбра се, че политическата репортерка Калина Влайкова напуска медията. Заедно с нея от екран ще слезе колежката ѝ от сутрешния блок „Здравей, България“ Мария Милкова.

Напускането на Мария от Нова телевизия бе потвърдено от самата нея. Това тя направи чрез статус, публикуван в личния й фейсбук профил.

 

Ето какво написа тя (публикуваме думите й без редакторска намеса):

Не изпускай тези оферти:

„Със старата камера номер 7 някъде през 2014 година в Казанлък по време на снимките на темата за физика Тео. Поисках да сложа камерата, за да усетя колко тежи и да направя няколко кадъра. Един от моментите, които са се запечатали като кадър в главата ми.

 

 

И точно с него искам да кажа ДОВИЖДАНЕ „Здравей България“. Довиждане NOVA. След хиляди изминати километри, хиляди заснети часове, безсънни нощи из цяла България, стотици истории, срещи, разговори… е време за почивка. И нови пътища.

Мога само да кажа, че годините в „Здравей България“ са най-щастливите ми професионални години досега. Имах щастието да работя с хора, които уважвам и да се уча от тях. Мога само да им благодаря, че ми даваха възможност да правя това, което обичам и умея най-добре – да разказвам истории.

Винаги съм вярвала, че моята журналистика е да е до онези, чийто глас не се чува във врявата, да помогна и да променя. И съм особено доволна, че това се случваше. Не толкова често, колкото исках, но се случваше.

Благодаря и на всички онези, с които изминахме тези хиляди километри, с които снимахме, полудявахме, ядосвахме се, смяхме се и обикновено са зад кадър.

Стига толкова, отивам да се наспя!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силвестър Сталоун след загубата на сина си: Нито една болка не може да се сравни с болката от загубата на дете
Next: Натали Трифонова проговори за голямата си любов със Слави Трифонов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.