Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В небето над Пирот се появи най-страшното нещо след инцидента с влака
  • Новини

В небето над Пирот се появи най-страшното нещо след инцидента с влака

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
poraostkadoaskdas.png

Бял облак е покрил районът, където е станал инцидентът с дералиралия товарен влак край Пирот, превозващ амоняк.

БЛИЦ припомня, че 51 души са приети в болница със симптоми на натравяне от амоняка. Има един починал след инцидента.

Местните власти успокоиха населението, че водоснабдяването в града не е засегнато от инцидента. Въпреки това в община Бела паланка наредиха на хората да не използват вода от чешмата за пиене и готвене.

Заради образувалия се бял облак властите призовават хората да не излизат навън, да затворят прозорците на домовете си, а ако са в превозно средство, да не пускат климатика.

Не изпускай тези оферти:

„Ако все пак сте на улицата, сложете предпазна маска или влезте в най-близката сграда“, призовават още властите.

Композицията се е състояла от 20 вагона, като един от тях е паднал в река Нишава. Именно това е предизвикало бурната химическа реакция при контакт вода, амоняк и въздух.

Магистралата, до която е станал инцидентът, е блокирана от полицията, както и главният път Пирот – Бела Паланка. Превозните средства се отбиват по алтернативни маршрути. Радиусът, в който движението е блокирано, е 4 км.

Железопътният трафик е спрян, случилото се разследва.

Четирима от ранените са в реанимацията на болницата в Ниш, двама са в отделението по токсикология. Всички те към момента са със стабилни жизнени параметри и симптоми на дразнене и леки химически изгаряния. По данни на болницата, всички са сръбски граждани.

В Пирот е обявено бедствено положение.

Товарният влак, който е дерайлирал, се движи ежедневно по този участък, информира Kurir.rs. Вагоните са собственост на компания Elixir, съобщават в прессъбщение сръбските железници.

Elixir Group, собственикът на изтеклия амоняк край Пирот, излезе с изявление, в което съобщава, че дерайлирането е станало на участъка от жп линията извън населеното място, между гарите Пирот и Станичене.

Товарен влак с амоняк дерайлира в Сърбия, има десетки натровени

„В неделя, 25 декември, около 16:30 ч. дерайлираха 4 от общо 20 вагона на товарен влак, превозващ амоняк, натоварен в България. Собственик на товара, т.е. амоняка, превозван от този товарен влак, е Elixir Group от Шабац. Два вагона са се преобърнали при дерайлирането, като от единия от обърнатите вагони е изтекъл амоняк заради тежки щети. Все още не е установено количеството на изтеклия амоняк, предполага се, че е около 20 тона”, се казва в изявлението.

Втора жертва на инцидента в Сърбия

Elixir Group незабавно предостави всичките си ресурси и обучени екипи на разположение на отдела за извънредни ситуации на град Пирот.

„Въпреки че Elixir Group, като собственик на товара, не носи отговорност за произшествието, възникнало в обществения транспорт, ние сме готови да участваме в отстраняването на всички последствия, понесени от местното население и околната среда. Наш приоритет в момента е опазването на здравето на гражданите, а в дългосрочен план системна работа по превенция на подобни инциденти”, твърди още собственикът. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ад на пътя: Калоян от Гласът на България катастрофира. Колата му е неузнаваема
Next: България плаче! Почина един от най-великите треньори в историята – Георги Димитров

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.