Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този мъж спасил от самоубийство 400 души, като им задал един простичък въпрос
  • Новини

Този мъж спасил от самоубийство 400 души, като им задал един простичък въпрос

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
toziamamshkash.png

Това е истинската история на човек, който с малко човешка топлина и добра дума е спасил през живота си над 400 души от самоубийство.

Първото впечатление, когато видите носа Гап в Нов Южен Уелс (Австралия) е, че това е идиличен пейзаж в лоното на природата. Но знаем, че първото впечатление е измамно.

Мястото е известно като терен за самоубийства. За щастие на много хора, които са решили да посегнат на живота си, от другата страна на улицата живее невероятен мъж на име Доналд Ричи.

В продължение на половин век той спасил много десетки животи, за което дори получи прякора „Австралийският ангел-пазител“. Общо той е спасил повече от 400 души от ужасното деяние. Дон обаче няма специални умения и никога не се е обръщал за помощ към полицията.

Не изпускай тези оферти:

Какво прави той, за да накара хората да променят мнението си?

Нищо свръхестествено – само им се усмихва топло и ги кани в дома си. „Искаш ли да влезеш за чаша чай?“ казва той на хората, които толкова се нуждаят от подкрепа.

И въпреки че е невъзможно да се спасят всички, старецът полага всички усилия, за да гарантира, че ще има възможно най-малко мъртви. Трейси, дъщерята на Даяна Гедин, е един от хората, които Дон спасил. Ето какво казва майка й:

„Той е просто ангел! Повечето хора не биха направили нищо, биха обърнали гръб и просто биха си тръгнали. А той имаше смелостта, мъдростта и топлината да спаси моето момиче от най-лошото. Щастие е, че живее на тази Земя!“

Дон Ричи е герой във всеки смисъл на думата, достоен да бъде известен на хората!

Доналд е известен и уважаван в цяла Австралия. Като признание за заслугите му пред обществото му връчили наградата «Medal of the Order of Australia” и “Local Hero Award».

Той починал на 13 май 2012 година на възраст от 86 години. Доналд Ричи оставил за себе си добър спомен и спасените от него хора са му благодарни всеки божи ден, че ги е оставил живи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 9-г. момченце намери бутилка с бележка в Марица, отвори я и се разплака от прочетеното
Next: Русенска фирма работи с 4-дневна работна седмица: Приходите и заплатите летят! Служителите са щастливи

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.