Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво значи да си свекърва: Напук на прогнозите на всичките ми приятелки, истински го заобичах това момиче
  • Новини

Какво значи да си свекърва: Напук на прогнозите на всичките ми приятелки, истински го заобичах това момиче

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
svekarkaskvaosdasd.png

Неделя е. Навън вали сняг. Ядосана съм защото едното ми дете трябва да излиза с колата в тази поледица. Така си я наричам аз моята снаха – второто ми дете.
Сякаш напук на „прогнозите“ на всичките ми приятелки, истински го заобичах това момиче. А в началото стресната от историите за лоши снахи и изтерзани свекърви направо бях, ама няма да е пресилено да кажа – много уплашена.

Мислех си какво ще стане ако не ни хареса – мен и мъжа ми, ами ако трябва синът ми непрекъснато да е между „чука и наковалнята?“.
И тогава реших – ще се държа с нея като със свое дете, разбира се и за съпругът ми стана „моята щерка“.
Деси Радева става свекърва, синът й е лудо влюбен

Оказа се, че не е трудно да си свекърва. Май по-трудно е да се простим с ината си и с чувството, че винаги сме прави.
Няма да ви лъжа – наложи се и аз да се попроменя.

Моето второ дете – моята снаха харесва всички мои манджи, разбира се с някои изключения. Затова тези които не са по вкуса й премахнах от менюто ни.
Тя от своя страна е перфесционистка по отношение на чистотата, такава станах и аз.

Не изпускай тези оферти:

Не знам как ще бъде след време, но знам,че днес и сега нашето четричленно семейство е щастливо и заедно се справя с трудностите на живота!

Какво мислят психолозите за отношенията между свекърва и снаха?
Най-често свекървата се възприема като чудовище, а снахата – като жертва на нейния терор. Обикновено това е стереотипът, в който дори и несъзнателно се вместваме. Ако нямате желание да влизате в образа на чудовището, ще трябва да положите усилия да разбиете стереотипа.
Жажда за власт

Всяка майка е убедена, че нейният син е най-добрият.

Затова се опитва да го предпази от кандидатките за сърцето и леглото му – дори и да не искат мнението й. Психолозите обаче са категорични, че това не е грижа за щастието на сина, а опит за контрол над него. Колкото по-послушен е бил синът, колкото по-малко се е съпротивлявал при избор на училище, университет, дрехи и т.н., толкова по-трудно му е сам да си избере жена. А мама няма нищо против да му помогне – и без това знае по-добре от него.

Как да се справите? За начало осъзнайте, че синът ви вече е голям човек, и уважавайте изборите, които прави. Отпуснете се и не се чувствайте длъжни да упражнявате опека над него и половинката му – те ще се справят и без вас. Вместо това се отдайте на по-приятни дела.

Ревност
Много майки са убедени, че синовете им отделят по-малко време, отколкото заслужават. Те са положили толкова усилия да ги отгледат, а те ги забравят заради жените си. Майките, които са ги родили, трябва да са на първо място.
Как да се справите? Ако синът ви е отдаден баща и съпруг, значи именно вие сте успели да го възпитате като такъв и трябва да се гордеете с това. Щом прекарва повече време със собственото си семейство, възпитали сте го качествено – тази проста логика ще ви помогне да се справите с ревността. И още нещо – щом няма време за вас, значи жена му се грижи достатъчно добре за него.

Усещане за ненужност
Често негативната аура около свекървите се дължи именно на неумението им да се справят с усещането си за ненужност – никой не се нуждае от грижите и съветите им. Децата са слаби и болни, защото родителите им не ги гледат добре, а снахата не готви достатъчно питателна храна… Оттук до точката на конфликт разстоянието е минимално.

Как да се справите? Може да сте полезни на снаха си по друг начин – като й помогнете да разбере по-добре мъжа си. Разкажете й за него – какви страхове е имал като малък, в какво са силните му страни. Ако вместо вертикална йерархия „стари-млади” установите хоризонтални отношения между равни жени, които си помагат, много от конфликтите ще изчезнат от само себе си. Общувайте с нея без поучения, без задължения и борби за власт – със сигурност и синът ви ще е по-спокоен и доволен.
Източник: Розали

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарите казват: Тази напитка премахва всички катрани и токсини от белите дробове само за 72 часа
Next: Крадец се настани в необитаема вила за 10 дни и изпи всичката домашна ракия на собственика

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.