Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудoтвopнa икoнa нa Бoжиятa мaйкa унищoжaвa нaпpaвeни мaгии
  • Новини

Чудoтвopнa икoнa нa Бoжиятa мaйкa унищoжaвa нaпpaвeни мaгии

Иван Димитров Пешев декември 30, 2022
chausdoasdasdkas.jpg

Можете да посетите този манастир през почивните дни, защото в него се намира чудотворна икона на Божията майка, която унищожава направени магии

Ако през настъпващите два почивни дни се чудите къде да отидете на разходка, можете да изберете да посетите манастира “Покров Богородичен”, който се намира близо до Свищов, в село Царевец.

В манастира ще намерите силната чудотворна икона на Божията майка, която помага да бъдат развалени направени магии, а на бездетните жени да заченат.

Първото голямо чудо, което е отчетено при тази икона било свързано със жената на богат солунски турчин, която била сляпа и не можела да зачене. Въпреки това съпругът й много я обичал.

Свищовски манастир “Покров Богородичен”

Някой го посъветвал да заведе съпругата си в Свищовския манастир.

Там тя измила лицето си с водата от лековития извор и се помолила на Божията майка.

Наскоро след това прогледнала и заченала. В знак на признателност, семейството направило дарение и изработили златен обков за красивата древна икона.

Като се разчуло, че тази икона на Божията майка върши чудеса, в манастира дошла друга туркиня. Уж щяла да се моли за дете, а вместо това отчупила златното кутре от обкова на Божията майка и избягала с него. Забременяла и родила, но детето й било без пръсти на едната ръка.

Разбрала какво е станало и върнала откраднатия пръст на иконата. Наскоро след това пораснали пръсти на ръчичката на детето, но без кутрето, за да напомня ежедневно на неговата майка какъв грях е сторила.

Това е силната чудотворна икона, която разваля магии и помага за зачеване на деца

Затова тази чудотворна икона е известна още като Богородица със счупения пръст.

Преди години баячка от Румъния дошла в манастира, бясна, че чудотворната икона привлича вярващи с магии, вместо те да ходят при нея като клиенти. Румънката също откраднала въпросния пръст от златния обков. На връщане към Румъния, лодката, с която пътувала се разцепила на две, а баячката и златното пръстче потънали на дъното.

 

Наскоро жена от Варна възстановила златния пръст, след като Божията майка й помогнала в труден момент.

Постоянно там пристигат автобуси с вярващи от Варна. В двора на манастира тече лековита вода, която е полезна за много болести – очни, сърдечно-съдови, стомашни, костни, бъбречни.

Манастирът “Покров Богородичен” е стар, изграден повторно през 14 век, след като бил разрушен от османските нашественици. В много по-далечното минало там е имало тракийско светилище.

За лековитата вода са знаели още древните римляни, които населявали античния град Нове. По време на турското робство в Светата обител са намирали убежище националните ни герои Васил Левски, Раковски, Филип Тотю и Хаджи Димитър.

В манастира бил прокопан таен тунел, през който се стигало в близката гора. Така четниците и революционерите се спасявали при необходимост.

Църквата, в която се намира уникалната чудотворна икона на Божията майка

Чешмата с лековита вода

В момента този проход е затрупан, но отец Христо, който обслужва манастира, е решил да го възстанови, за да могат посетителите нагледно да се докоснат до моменти от живота на смелите български герои.

В двора на манастира “Покров Богородичен” се намира още запазен един олтар от камък. Той единствен е оцелял от манастира, издигнат в годините на Второто българско царство.

Ако отидете до манастира “Покров Богородичен”, до който се стига преди да влезете в Свищов, задължително посетете красивия дунавски град. Можете да разгледате къщата на писателя Алеко Константинов, която е превърната в музей.

Разгледайте постройките на Стопанската академия и монумента на Димитър Ценов, с чиито капитали е построено това уникално учебно заведение. Там се намира една от най-големите църкви на великия строител Уста Колю Фичето и красивия градски манастир “Св. св. Петър и Павел”.

Можете да обиколите древния град Нове и да отидете на брега на Дунав в местността Паметниците по пътя за Русе, където са слезли на българския бряг опълченци и част от руските войски по време на Руско-турската освободителна война.

Милена Христова

Материалът Чудoтвopнa икoнa нa Бoжиятa мaйкa унищoжaвa нaпpaвeни мaгии е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Ниагарският водопад замръзна, а над него се разкри чудна гледка
Next: 31-годишният Димитър влезе в болница с болки в гърлото и гадене, изписаха го и почина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.