Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 31-годишният Димитър влезе в болница с болки в гърлото и гадене, изписаха го и почина
  • Новини

31-годишният Димитър влезе в болница с болки в гърлото и гадене, изписаха го и почина

Иван Димитров Пешев декември 30, 2022
didmidasutasr.png

кадър Нова тв

31-годишен мъж почина в болницата във Велико Търново. Близките му обвиняват лекарите в некомпетентност и търсят причината за смъртта му.

Семейството и приятелите на Димитър Маринов, който издъхва в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ в старата столица на 27 декември, се събраха пред лечебното заведение, за да поискат повече информация както за боледуването, така и за причините за кончината на 31-годишния мъж.

Според тях той не е лекуван адекватно и рязкото влошаване на състоянието му е можело да се избегне. Те настояват и за проверка от Окръжна прокуратура – Велико Търново, съобщава агенция „Фокус“.

Не изпускай тези оферти:

С близките на Димитър се срещна д-р Галина Гарева, медицински директор на областната болница.

Според официалното становище на МОБАЛ „Д-р Димитър Черкезов“ Димитър Маринов постъпва в отделение по инфекциозни болести на 12 декември с данни за заболяване от преди 2 дни с температура, болки в гърлото, гадене, безапетитие, отпадналост, болки по тялото. При приемането е в увредено общо състояние.

„От рентгенографията на бял дроб – дясно паракардиално се обективизира инфилтративно засенчване – при клинична картина пневмония декстра. От КТ на глава – нормален статус на главен мозък“, пише още в епикризата на мъжа.

Д-р Гарева обобщава, че лечението на Димитър Маринов в отделение по инфекциозни болести е по клинична пътека № 104 и продължава 7 дни, при минимален болничен престой по клиничната пътека от 3 дни, т. е. пациентът не е изписан поради изтичане на клиничната пътека. Проведена е терапия с антивирусни препарати, вливания, антибиотици, антипиретици, витамини.

Сутринта на 20 декември е изписан след подобряване на общото състояние и лабораторните показатели.

Няколко часа по-късно – вечерта на същия ден Димитър започва да говори несвързано в дома си. Появили се неволеви потрепвания, станал объркан, докаран от екип на Спешна помощ в болницата, където прави 2 поредни гърча, след консулт с невролог и реаниматор е приет в Интензивното отделение. Там вече е неконтактен, след което изпада в кома.

„Считаме, че се касае за вирусен енцефалит с неясна етиология, прекарана недиагностицирана COVID-19 инфекция. При постъпване в ОАИЛ състоянието на пациента е било с крайно лоша прогноза, независимо от провежданото лечение, което е в съответствие с действащите терапевтични алгоритми“, посочват медиците.

Назначена е и аутопсия, като резултатите се изчакват.

Екипът на болницата изказва съболезнования, а близките подготвят мирен протест, който ще се случи след празниците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудoтвopнa икoнa нa Бoжиятa мaйкa унищoжaвa нaпpaвeни мaгии
Next: Гърмиш пиратка на Нова година в София – плащаш 2 бона глоба, може и 10

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.