Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктор Николаев си изтърва нервите в ефир: Нормални ли сте?
  • Новини

Виктор Николаев си изтърва нервите в ефир: Нормални ли сте?

Иван Димитров Пешев декември 30, 2022
vviaskdoask.png

На вниманието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и АПИ. Нормални ли сте? С тези думи водещият на сутрешния блок на Нова телевизия Виктор Николаев избухна при на вида международен път, който прилича на лунен пейзаж.

„Нормални ли сте? Този път трябва да бъде затворен“, обърна се той към институциите.

Става въпрос за републикански път I-8, между Вакарел и Ихтиман. Маршрутът служи за обходен на АМ „Тракия”. Участъкът е в ужасяващо състояние – дупките са по 15 см.

„Този път се използва, когато на магистралата има катастрофа.

Не изпускай тези оферти:

Тук шофьорите трябва да се движат с винетка. Ако шофьорът повреди колата си, тогава застрахователят ще поиска протокол и това, което „Пътна полиция” може да направи, е да напише, че скоростта е несъобразена спрямо пътните условия. Никъде другаде не съм виждала толкова лош път”, заяви пред Нова телевизия Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

„Преди години имаше изискване при изграждането на магистрали да има и обходните пътища. Само че нашите законодатели преди години го махнаха като изискване. Интересно колко полицейски патрули са минали през този път. Тяхното задължение е не само да санкционират шофьори, а да напишат предписание на собственика на пътя и ако то не се изпълни, да го санкционират.

Както ние сме задължени да спазваме законите, така и собственикът на трасето е длъжен да ги спазва. Независимо дали говорим за общината, АПИ или регионалното министерство. Тези министри, които се сменяват през ден-два или месец, не могат да поемат ангажименти.

Черната статистика тази година е ужасяваща от гледна точка на това, че петима служители на МВР загинаха на пътя, заяви председателят на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов.

„Този път има собственик, който отговаря за него. Не е нормално да съществува такова трасе. Опасно е”, твърди съветникът на министъра на вътрешните работи Алекси Кесяков.

Според адвокат Людмил Рангелов не е възможно на този път да се развие голяма скорост, но щетите по колите могат да бъдат сериозни, дори да се кара на първа предавка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безумие! По 500 лева на ден в Пирогов!
Next: Неймар: Преди Пеле футболът беше просто спорт, а той го превърна в изкуство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.