Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разбра се защо се е самоубила младата и красива полицайка от България в Чикаго
  • Новини

Разбра се защо се е самоубила младата и красива полицайка от България в Чикаго

Иван Димитров Пешев декември 30, 2022
skgkasdoask.png

Шефът на чикагската полиция Дейвид Браун пък заяви пред местните медии, че това е третият случай на самоубил се униформен в последните 10 дни. Днес Билярска ще бъде погребана, обявиха от управлението.

Точния час и място сподели в профила си в Туитър и говорителят на ДЕА Луис Агостини, пише „Телеграф“. 

Сестра

“На 20 декември Елена се самоуби. Удари ни близо. Елена беше един от първите ни членове, когато екипът ни стартира за първи път през 2018 г. Продължаваме да губим братя и сестри заради самоубийства и оставаме да се чудим защо.

Не изпускай тези оферти:

Самоубийството е отчаяно бягство от непоносима болка и страдание там, където няма друго решение”, написаха от отбора на полицията в Чикаго в профила си. Там наричали Билярска „сестра в синьо“.

Заради големия проблем със самоубийци в униформа от отбора призовават да се обръща по-голямо внимание на близки и приятели, а при най-малкия знак да се говори със специалист.

„Ако вие или някой ваш познат преживявате такава болка, има решение. Не е за вярване как хората се събират и помагат. Не се страхувайте да поискате помощ. Не се страхувайте да попитате „Добре ли си?“. Не се страхувайте да привлечете вниманието на някого към проблема. Доверие в човечеството. Обадете се на някого от своите братя и сестри в синьо”, допълват от отбора. 

Колеги 

35-годишната Елена е работила като патрулиращ полицай. Според униформени служители, особено около празниците, натоварването било ужасяващо.

По-слабите психически изпадали в депресии, посещавали и психолог. По-младите нямали семейства и деца, което още повече ги депресирало по големите празници. Няма данни Билярска да е страдала от психическо разстройство. 

Братовчед й пък се обърна към нея емоционално: „Имахме страхотно детство, братовчедке, никога няма да забравя лудите ни игри и сътворените пакости при баба и дядо. Почивай в мир”. 

Кметицата на Чикаго Лори Лайтфут също почете паметта на полицаите, отнели живота си.

“Неотдавнашните трагедии, с които се сблъскахме, са изключително опустошителни за семействата и близките на онези, които сме загубили поради самоубийство, както и за всеки член на отдела.

Моля хората на Чикаго да продължат да се молят за всички засегнати.

Също така ви моля да отделите малко време, за да помислите за всичко, което нашите служители дават от себе си, за да свършат тази работа, която много други не биха вършили. Трябва да направим повече, за да запазим смелите мъже и жени, които ни защитават”, обяви тя на брифинг. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: He oтxвъpляйтe тaзи мaнтpa зa пapи и cлeд нова година щe имaтe пoвeчe пapи
Next: Многото пари, голямото щастие и лудия късмет ще са само за тези 4 зодии през 2023

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.