Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Kамък ще се пука от Януари – ето какви температури ни чакат
  • Новини

Kамък ще се пука от Януари – ето какви температури ни чакат

Иван Димитров Пешев декември 30, 2022
kamuaksdmasdoas.jpg

„Януари е най-студеният и най-снежният месец от годината. През него има най-голяма вероятност за нахлувания на арктичен въздух от север, при което често се формират средиземноморски циклони и се създават условия за продължителни обилни снеговалежи – типична зима“, такава прогноза направи синоптичката от НИМХ Анастасия Кирилова за първия месец от 2023 година.

В Северна и Източна България това често е комбинирано със силен северен вятър. Има снежни виелици, навявания, образуват се преспи, което допълнително усложнява зимната обстановка.

Средният месечен брой дни със снежна покривка е най-голям в Северозападна България – около 20 и най-малък по Черноморието – от 2 до 5. Обикновено през януари са дните с най-ниски температури от годината – след нахлувания на арктичен въздух, стихване на вятъра и изясняване. Абсолютният минимум за страната е минус 38,3 ˚С, измерен в гр. Трън на 7 януари 1947 г.

Тази година през януари се очаква средната месечна температура да бъде над нормата, която в Северна България и високите полета е между минус 2° и 1°, по Черноморието, в Горнотракийската низина и долината на р. Струма – от 0° до 4° а в планинските райони – между минус 10° и минус 3°.

Не изпускай тези оферти:

Месечната сума на валежите ще бъде около и под нормата, която е между 30 и 70 л/кв. м. Най-ниските температури през януари ще бъдат между минус 12° и минус 7°, по Черноморието – около минус 3°, а най-високите – между 13° и 18°.

Януари ще започне със сравнително топло и сухо време. В планините и планинските райони ще бъде слънчево, а в низините и котловините, особено в часовете преди обяд, предимно облачно и мъгливо. Около средата на първото десетдневие температурите ще се понижат, но в по-голямата част от страната ще останат над климатичните норми.

Облачността и над планинските райони ще се увеличи, повишава се и вероятността за валежи, предимно слаби и от дъжд.

През второто десетдневие температурите ще се задържат близки или по-високи от обичайните. През повечето дни има и повишена вероятност за валежи на повече места, предимно от дъжд, който във високите полета, ниските планински райони и на места в Северна България ще преминава и в сняг. В края на десетдневието вероятността за валежи е относително по-малка.

През третото десетдневие изгледите за температурите са да бъдат близки, а в западните райони и по-високи от климатичните норми. По-голяма вероятност за обстановки с валежи на повече места има в началото и около средата на десетдневието.

През последните дни от месеца се повишава вероятността за слънчево време и относително по-високи температури в планините и предимно облачно и мъгливо време в низините.

В началото на януари денят продължава 9 часа и 4 минути, а в края на месеца вече е 9 часа и 53 минути

Астрономическата справка показва, че в началото на януари слънцето в София изгрява в 7 часа и 57 минути, и залязва в 17 часа и 2 минути. Продължителността на деня е 9 часа и 4 минути.

В края на месеца слънцето изгрява в 7 часа и 43 минути, и залязва в 17 часа и 37 минути. Продължителността на деня е 9 часа и 53 минути.

Фазите на луната през месеца са: на 7 януари е пълнолуние, на 15 – последна четвърт, на 21 – новолуние, а на 28 януари е първа четвърт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Многото пари, голямото щастие и лудия късмет ще са само за тези 4 зодии през 2023
Next: Акo пoлзвaтe Вaйбъp зaдължитeлнo тpябвa дa знaeтe тeзи нeщa, зaщoтo никoй нe ви ги e кaзaл дoceгa, a ca мнoгo вaжни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.