Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Забраниха пускането на Дунавско хоро, ако не си плащаш за правото да го правиш
  • Новини

Забраниха пускането на Дунавско хоро, ако не си плащаш за правото да го правиш

Иван Димитров Пешев декември 31, 2022
zabasrasnrasi.png

Непосредствено преди Нова година се оказа, че пускането на Дунавското хора, може да се окаже престъпление. Това е символът на декемврийските празници. Причината е, че мелодията може да се слуша единствено при платени авторски права. Това стана ясно от съобщение на Музикаутор

Това е организацията, която следи за кражби на интелектуална собственост, използване на творби без платени права и плагиатство в музикалния сектор.

Причината е, че наследниците на Дико Илиев, който е създал хорото, са защитили авторските права до 2056 година. Всеки, който използва творбата, трябва да плаща на близките му определена сума. Забраната важи за хотели, дискотеки, ресотранти, кафенета и какво ли още не.
От ТВМЕДИА са се свързали с Музикаутор за потвърждение, а от там отговарят:

„Погрешно се смята, че мелодията на това хоро е от народна песен, всъщност тя е авторска, просто в нея са вплетени фолклорни мотиви“, разясниха пред ТВМЕДИА от Музикаутор.

Не изпускай тези оферти:

Близките са заявили, че ще следят зорко къде се пуска Дунавско хоро и ще се борят за авторските права. Парадоксът е, че от много години точно това хоро е символ на празненствата за Новата година. То звучи винаги след речта на президента, Химна на България и Многая лета. Няма българин, който да не разпознава мелодията.

„Да забраниш Дунавско хоро със закон е като да забраниш Химна на републиката. Просто някой иска да спечели лесни пари“, коментират веднага изненадани меломани в социалните мрежи.

„Напротив, това не е народна песен с неясен произход и неизвестен автор. Това е музика, написана от конкретен човек. Творбата му принаджели. Все някога в България трябва да се научим да уважаваме интелектуалния труд и да почитаме творците си“, казват на свой ред музиканти, които смятат, че „музикант къща не храни“ именно заради обидно ниските възнаграждания и хонорари, които получават.

„Въпреки дългогодишните ни усилия, множеството законодателни инициативи и синхронизиране на действащата нормативна уредба с тази в Европейския съюз, в България творците продължават да бъдат ощетявани. Техните музикални произведения се използват, без да бъдат предварително уредени правата им по Закона за авторското право и сродните му права.

Това се дължи на недостатъчния ресурс на държавата в контрола по спазването на закона, а в голяма степен и на нагласата на обществото и неразбирането за същността на правата и задълженията на ползвателите на авторски труд. Дико Илиев е композирал над 90 произведения, много от които погрешно се считат за „народна музика“, но това е авторска музика, създадена на фолклорна основа.

Това е валидно за много от авторските произведения, които МУЗИКАУТОР представлява на българския пазар, и показва нагледно как музиката се възприема като свободен за ползване продукт, без да се отчитат правата на създателите им и действащите закони“, коментира Иван Димитров – изпълнителен директор на сдружението за колективно управление на авторските права в музиката.

От Музикаутор предупреждават, че при липса на валиден музикален лиценз, ползването на Дунавското хоро е незаконно и подлежи на санкции. Контролът е от страна на Минситерството на културата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почти 2 000 000 гледания: Гостите бяха във възторг от танца на майка и синовете й. Впечатляващо и красиво!
Next: Софиянки пристигнаха в Сливен за ЧНГ и онемяха от посрещане в къща за гости

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.