Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Соня Щерева: България я пази Висша сила, но е настанала Ерата на магиите
  • Новини

Ясновидката Соня Щерева: България я пази Висша сила, но е настанала Ерата на магиите

Иван Димитров Пешев декември 31, 2022
snqodaksdasod.png

Соня Щерева е популярна в цялата страна с феноменалните си възможности да предрича и най-малкия детайл в бъдещето. Известната с дарбите си горнооряховка предсказва бъдещето, насочва, дава съвети и лекува от 1990 г., а потокът от болни, хора с проблеми не само от България, но и от чужбина, не спира целогодишно пред дома й в железничарския град.

С пророчицата се съветват известни личности от политиката, шоубизнеса и обществения живот, сред които е и вдовицата на Илия Павлова – Дарина. Често за съдействие при заплетени случаи със Соня се консултират дори и криминалисти.

Тя предвижда, че след около три години ще започне масово завръщане на българи от чужбина. Държавата ни ще тръгне нагоре и я чака възход. „Тогава ще се раждат много бебета, чака ни истински бейби бум. В управлението на страната ще започнат да влизат образовани и подготвени българи, живели зад граница, които истински ще болеят за проблемите на своите сънародници. Тези, които ще дойдат, ще възродят държавата. Те са завършили престижни университети и наистина ще ги води националния интерес”, пророкува Соня Щерева.

Ясновидката е категорична, че България няма да се оправи от такива като Слави Трифонов или временни лидери и партии, а от високо образовани и с морал българи зад граница.

Не изпускай тези оферти:

По думите й непоправими неща за България няма да се случат, защото я пази висша сила. „Държавата ни няма да изчезне или да се погуби, въпреки че някои се опитват да правят такива мрачни прогнози. Свята енергия от душите на загиналите воини през различните исторически периоди във войните пази България. Земята ни е силно заредено енергийно място и Света Богородица бди над нея. Ние сме божествена страна“, напомня пророчицата.

Според екстрасенса не се очертават сериозни катаклизми през следващите години. Голямо земетресение няма да има, а само от леки трусове. Соня Щерева твърди, че в района на Родопите има загаснал хилядолетен вулкан, за който знаят малцина учени. Кратерът „спи“ и ако се събуди, има вероятност да стане опасно. Щерева предвижда пороите, наводненията и градушките да продължават.

„Смятам, че това е Божие предупреждение, за да се осъзнаят хората, да не ламтят за материални придобивки, а да станат по-добри, по-милостиви и по-смирени“, разказва ясновидката.

Тя допълва, че се очаква в бъдеще ръст на инфекциозните болести, причинени от различни насекоми. „Често няма да е известен произходът на болестта, лекарите ще се затрудняват да поставят диагнозата, но наистина ще има епидемии, които ще засегнат много хора“, предупреждава горнооряховката. Соня Щерева казва, че напоследък много деца страдат от тумори в мозъка. Това е наблюдението й през последните години, когато притеснени родители идват за съвет при нея. Част от туморните образувания, за щастие са доброкачествени и има лечение.

Ясновидката добавя изумлението си, че в България е настанала „ерата на магиите“.

При нея редовно идвали хора, пострадали от злонамерено енергийно влияние или такива, които искали да направят някому лошо. Злосторниците обаче тя връщала още от вратата. „За да умееш да разваляш злодейството, да изчистиш негативната енергия, трябва да познаваш сърцето на Корана. В България има само двама-трима просветени, които са учили този занаят в Истанбул и те умеят да направят качествено нещата. Така или иначе, този който поръчва, явно няма страх от Бога, защото някой ден злото се връща към него като бумеранг.

Ако той не пострада, негативната енергия ще се стовари с двойна сила върху неговите деца или внуци“, категорична е Щерева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кога ще ги стигнем? Вижте как се чисти 15 метрова снежна покривка по японски
Next: Богаташка къща, скъпи дрехи, злато, но живее ли тук щастието? – Ето какво разбрала бедната жена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.