Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки родител трябва да знае фактите: 10 причини да не даваме телефон в ръцете на дете под 12 години
  • Новини

Всеки родител трябва да знае фактите: 10 причини да не даваме телефон в ръцете на дете под 12 години

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
bedasodasltaso.png

Децата ни се раждат, сякаш научени да работят с мобилното устройство, а ние им се възхищаваме и ги наричаме „умници“. Замисляли ли сте се, обаче, дали постъпваме правилно, давайки телефона или таблета в ръцете на 3-годишния си син?

Децата бързо свикват с телефона. Докато е в ръцете им, не издават звук, но ако им го вземете – избухват в плач. И тогава родителите се чудят защо е невъзможно да се намери общ език с децата и защо те нямат взаимоотношения в реалния живот.

Комуникативните умения са заложени в нас още от детството. Според педиатрите, възрастта от 0 до 3 години е много важна за развитието на зрението, формирането на речевия апарат и обогатяването на речника на децата. За деца под 3-годишна възраст е особено важно да говорят колкото е възможно повече с родителите и връстниците си, а не със смартфона на мама.

Не изпускай тези оферти:

Американската академия по педиатрия посочва, че децата на възраст 0-2 години не трябва изобщо да се излагат на електронни устройства . А на възраст от 3 до 5 години не трябва да използват джаджата повече от един час дневно, а от 6 до 18 години – по два часа на ден.

В същото време статистиката посочва, че съвременните деца прекарват средно неколкократно повече време пред екрана, 6-7 (!) часа на ден. Повечето американски деца използват мобилни устройства всеки ден от двегодишна възраст, а от 7 до 8 години те вече имат постоянен достъп до интернет.

 

Загрижени учени алармират – не давайте телефон в ръцете на дете под 12 години. Ето 10-те основни причини за това решение.

Пристрастяване към гаджети

Колкото повече родители проверяват пощата си, преглеждат новините, сърфират в социалните мрежи, толкова повече се отдалечават от децата си. Липсата на внимание у възрастните често се компенсира от същите джаджи и цифрови технологии.

В някои случаи самото дете става зависимо от портативни устройства, интернет и телевизия. Тази зависимост придобива размерите на епидемията. Всяко единадесето дете на възраст 8-18 години е дигитален наркоман.

Вредна радиация

През 2011 г. Световната здравна организация и Международната агенция за изследване на рака класифицираха радиоизлъчването на клетъчни телефони и други безжични устройства като потенциален канцероген, поставяйки го в група 2Б („евентуално канцерогенна за хората“).

Въпреки това, трябва да се има предвид, че децата са по-чувствителни към различни негативни влияния, защото мозъкът и имунната им система продължават да се развиват.

 

Въздействие върху развитието на мозъка

Мозъкът на бебето се утроява от раждането до двегодишна възраст и продължава да расте до 21 години. Развитието на мозъка в ранна възраст се определя от дразнители на околната среда или отсъствието им.

Стимулирането на мозъка с прекомерно излагане на електронни джаджи, както показват изследванията, е изпълнено с когнитивни забавяния, повишена импулсивност, намалена способност за саморегулиране и самодисциплина.

 

Закъснения в развитието

Седенето зад таблет или телефон означава липса на движение и може да доведе до забавяне на физическото и психическото развитие. Този проблем стана очевиден в Съединените щати, където всяко трето дете в училищна възраст има забавяне в развитието, което очевидно се отразява на академичното му представяне.

Физическата активност, от своя страна, подобрява вниманието и способността да се усвояват и усвояват нови неща. Учените твърдят, че използването на електронни технологии вреди на развитието на децата и неблагоприятно влияе върху тяхната способност за обучение.

 

Прекомерно затлъстяване

Страстта за гледане на телевизия и компютърни игри са примери за нехранителни навици, които са пряко свързани с епидемията на наднорменото тегло. Сред децата, които са неконтролирани и постоянно използват преносими електронни устройства, затлъстяването се среща 30% по-често.

В допълнение, затлъстелите юноши са изложени на по-висок риск от ранен инсулт и инфаркт, което значително съкращава продължителността на живота им. Учените алармират, призовавайки всички родители да наблюдават теглото на децата, защото първото поколение на XXI век има голям шанс да умре преди родителите си.

 

Проблеми със съня

Статистиката в САЩ подсказва, че 60% от родителите не контролират колко често децата им общуват с елетронни устройства, а в три от четири семейства на децата им е позволено дори да ги вземат с тях в леглото.

Синята светлина на екраните на телефони, таблети и лаптопи предотвратява нормалния сън, което води до намаляване на времето за почивка и липса на сън. Учените сравняват липсата на сън с недохранването: и едното, и другото изчерпват тялото, и съответно неблагоприятно се отразяват на успеха в училище.

 

Психологически разстройства

Висенето в Интернет често води до изолация и развитие на фобиите. Този списък може да бъде допълнен с биполярно разстройство, психоза, поведенчески аномалии, аутизъм и разстройство на привързаността (т.е. нарушение на близък емоционален контакт с родителите).

За ваша информация, едно от шест канадски деца има някаква психична болест, която често се лекува само със силни психотропни лекарства.

 

Агресивност

Бруталността на телевизионните и компютърните игри се отразява в реалния живот. Детето получава готов модел на поведение, който може да реализира в реалността около него.

И много изследователи стигат до същото заключение: насилието от екрана има краткосрочен и дългосрочен ефект – агресията може да се прояви не веднага.

 

Цифрова деменция

Научните наблюдения доказват, че  влиянието на джаджите върху деца на  възраст 1-3 години води до проблеми с концентрацията на вниманието до седмата година от живота. Децата, които не могат да се концентрират, просто губят възможността да научат нещо и да си спомнят нещо.

Отдръпване от реалността

Прекомерното използване на електронни технологии от деца не само влияе върху тяхната психика и способността им да съчувстват, но и ги прави по-уязвими в реалния живот, който те като цяло не познават.

Това означава, че времето, прекарано във виртуалния свят, често не ги научава на нищо полезно, а знанията за електронните устройства не гарантират успех в бъдеще, защото технологиите непрекъснато се подобряват и ще им е все по-трудно да успяват.

 

Редакционен съвет

Какво да правите като родители? Дали да вземете всички електронни устройства и от детето и да забраните телевизията и влизането в Интернет? Така ще стане по-лошо. Детето ще се ядоса на родителите си и те ще станат врагове в очите му.

 

Джаджите са необходима част от съвременния живот. Необходимо е да се позволи на детето да се научи да използва смартфона, но не и твърде рано. Не трябва да бутате телефона в ръцете на едногодишно дете, само за да отклоните вниманието му. За една година едно дете може да намери толкова интересни неща в познатия свят около нас, за това не се нуждаем от смартфони.

Необходимо е да ограничите времето, което детето прекарва пред екрана. Педиатрите препоръчват да се разработят ясни правила за използването на тези приспособления за цялото семейство.

Например, да се определят пространствата без джаджи – кухня, хол или колата. Препоръчително е да се съгласите, че няма място за телефони на масата.

 

Би било добре да се настоява, час преди лягане децата да не гледат нищо. За да постигнете по-голям ефект, можете да покажете солидарност и да наложите ограничения върху себе си (може би това ще бъде полезно и за родителите?).

Сегашното време на технологиите и интернет отнемат от детето много време за неща, които нищо не му дават в развитието: социални мрежи, безкрайни анимации и игри.

Затова следващия път, когато посегнете да дадете на детето си мобилния телефон, за да „купите“ малко време за себе си, помислете над горните неща. Не е късно за децата ни!Jemchyjinka.ru Источник: https://jemchyjinka.ru/2019/02/01/10-prichin-ne-davat-telefon-v-ruki-detyam-do-12-let-vsem-roditelyam-stoit-prochitat/

Continue Reading

Previous: Дете почина заради подправка, която всички имате и у дома си
Next: Астроложката д-р Светлана Балтова направи тежка прогноза за България за 2023 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.