Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болестта на Брус Уилис се задълбочава, вече едва говори-Променил е завещанието си дни преди да се разболее
  • Новини

Болестта на Брус Уилис се задълбочава, вече едва говори-Променил е завещанието си дни преди да се разболее

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
bruscasocaskcas.png

Здравето на Брус Уилис се влошава и той вече почти не може да говори, както и трудно разбира какво говорят другите, съобщи италинският в. La Repubblica, позовавайки се на американски медии.

Както стана известно преди месеци, 67-годишният актьор страда от афазия – инвалидизиращо заболяване, произтичащо от неправилното функциониране на области в мозъка, свързани с езиковите способности, което бавно, но безвъзвратно се задълбочава. Диагнозата принуди звездата от „Умирай трудно“ да обяви и оттеглянето си от снимачните площадки през март.

Семейството се надява на чудо

В момента актьорът прекарва възможно най-много време с втората си съпруга Ема Хеминг и двете им дъщери – 10-годишната Мейбъл и 8-годишната Евелин. По време на празниците с тях е и бившата му половинка Деми Мур, с която Уилис е останал в отлични отношения, с трите момичета, родени от брака им: Румър (34), Скаут (31) и Талула (28).

Не изпускай тези оферти:

 

В разширен състав семейството е прекарало и по-голяма част от периода на локдауна, наложен от пандемията на Covid-19, а сега дава цялата възможна обич на оттеглилия се екшън герой в един от най-трудните моменти от живота му.

Ема сега е гласът и средството за общуване на актьора. Има дни, в които се виждат проблясъци от стария Брус, но те са кратки и все по-редки. За близките му е тежко да го гледат как сякаш им се „изплъзва“ все по-надалеч, те се молят за него и се надяват на някакво коледно чудо, разказва анонимен източник, близък до семейството, пред RadarOnline.

От първия миг, в който разбират за болестта му, фенове и колеги на актьора се обединяват около него и близките му, засипвайки ги с хиляди съобщения и жестове на солидарност и подкрепа.

Ревизираното завещание

Според RadarOnline актьорът вероятно е променил завещанието си дни преди да получи диагнозата афазия и почти цялото му състояние, възлизащо на 250 милиона долара, ще бъде разпределено в сегашното му семейство.

Трите дъщери от първия му брак щели да получат само по 1 милион, а останалото се предвижда да остане във владение на Ема Хеминг и двете по-малки дъщери, пише OFFNews.

Последната снимка на обичания актьор в социалните мрежи датира от юни. На нея той изглежда щастлив сред семейството си, въпреки че състоянието му вече се влошава. „Болката, която чувствам, може да бъде парализираща, но тя е и най-чистата и дълбока форма на любов, която си в състояние да изпиташ. Уча се да съжителствам с нея“, написала е Ема Хеминг.

„Брус искаше да е сигурен, че второто му семейство ще бъде обгрижено. Той вярва, че Румър, Скаут и Талула са получили най-доброто, което е имал да предложи финансово през целия им досегашен живот“, обяснява изданието.

Румър е актриса, която играе най-вече в независими продукции, Скаут е амбициозна певица и автор на музика, която издаде дебютен албум през юни, а Талула инцидентно се появява в телевизионното риалити шоу Catfish

. „Брус вярва, че Деми, чието състояние се оценява на 200 милиона долара, винаги ще присъства в живота на дъщерите им“, заключава източникът на информация, който RadarOnline идентифицира като приятел нa актьора.

Continue Reading

Previous: Известен астролог: Българи, Новата година започва с истинско чудо
Next: Богатир: Руснак с G класа извади тир от преспите и го влачи на буксир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.