Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сърцето на Слави се къса-Бутат родната му къща
  • Новини

Сърцето на Слави се къса-Бутат родната му къща

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
svasldasdksadosa.png

Родната къща на Слави Трифонов в плевенското село Тодорово, по-известно със старото си име Учиндол, ще бъде срутена до основи, пише“Уикенд”.

За операцията вече са ангажирани няколко фадроми, чиято задача е буквално да не оставят камък върху камък от двуетажната постройка на ул. „Кирил и Методий“ 33, в която шоуменът е направил първите си стъпки.

Терасата, която гледа към улицата, и до днес e забележителност според хората в селото.

По-възрастните си спомнят, че оттам Дългия изнасял пред свои връстници първите си импровизирани концерти. Скоро балкона няма да го има, а на мястото на разрушената сграда предстои да се появи фотоволтаична централа. Зад инвестицията от стотици хиляди левове за поставяне на слънчеви панели не стоят Слави или неговите роднини.

Проверка  показва, че Дългия още през март тази година е успял да изтъргува родния си дом. Цената, срещу която Слави ce e разделил с родната си къща e едва няколко хиляди лева, буквално нищо за него. В кариерата си като тв водещ той е изкарал милиони левове.

Съседи на Дългия от село Тодорово разказват, че цената на запустялата двуетажна постройка няма как да е по-висока. След като бащата на Слави Тодор почина през 2017 г., къщата остава пуста. Майка му Здравка се премества в Плевен при сестра му. Оттогава в имота почти не е стъпвал човешки крак.

Веднъж прежалил родния си дом, за Слави Трифонов явно няма проблем да скъса окончателно с миналото си. Така в началото на март тази година къщата е продадена на плевенчанката Симона Горанова. Новата собственичка няма намерение да налива пари, за да възстанови съборетината.

Вместо това Симона вече e ангажирала тежка техника, която да бутне постройката и да извози строителните отпадъци на близкото сметище. Следва и операция по разчистване на огромния двор с площ 3,7 декара, върху който трябва да се разположат сльнчевите панели.

Според експерти инвестицията за тяхната покупка от близо половин милион лева бързо ще се изплати. Веднъж поставени и свързани към преносната мрежа, токът от фотоволтаиците излиза буквално без пари.

При космическите цени на енергията през последните месеци централата ще си избие вложените средства само за 5-6 години, a самите слънчеви панели могат да работят около две десетилетия.

 

Новата собственичка на руината Симона. Горанова вече е регистрирала и фирма, чрез която да осъществи проекта за слънчева централа.Очаква се помощ да ѝ окаже и известен бизнесмен, тъй като Горанова няма нужните пари. Все пак тя до момента обитава очукана панелка в краен плевенски квартал. За сметка на това пък има купен евтино огромен парцел близо да трафопост, който е напълно подходящ за централа. Така двамата съдружници бързо постигат договорка как да си разпределят участието в бъдещия проект.

Хора от селото разказват, че Симона и нейният партньор изчаквали да стане пролет, за да вкарат фадромите в бившия дом на Слави Трифонов

Continue Reading

Previous: Откриха мъртва Жанета, която избяга от психиатрията в Пловдив
Next: Семейството на Пеле не е разкрило на майка му, че той е починал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.