Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Юлия се пребори с рака и се закле да помага на болни хора, така, както тя се е спасила
  • Новини

Баба Юлия се пребори с рака и се закле да помага на болни хора, така, както тя се е спасила

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
basbasdasgasd.png

Напредъкът в медицината е осезаем, но въпреки него лекарите нерядко вдигат ръце. Обаче има лечителка, която е върнала към живота безнадеждно болните

В поредицата „Ничия земя“ по Нова ТВ, авторът Даниела Тренчева ни отведе в село Крибул, където живее баба Юлия, която стана една от най-известните лечителки след няколко предавания за нея.

Това е добрата лечителка баба Юлия

Баба Юлия наследила дарбата да лекува от своята майка.

Не изпускай тези оферти:

Тя лее куршум, чете молитви и отвежда болните до една скала, през която трябва да минат, за да оздравеят.

 

Баба Юлия боледувала от рак на черния дроб и на дебелото черво.

Тя дала обет, че ако оздравее, ще помага на хората.

Дала обет, че няма да поиска и една стотинка.

Хората оставят каквото пожелаят.

Но хората днес са много болни, вече почти всеки втори човек страда от рак.

Дневно минават по 50 човека през дома й и се докоснат до лечебните практики на баба Юлия.

Най-голямата радост за баба Юлия е, когато се върнат оздравелите хора и кажат, че са добре.

Наскоро 200 чувала с дрехи и конци били събрани от дърветата и били изгорени.

Поне веднъж в годината на човек трябва да му се лее куршум, който прочиства от лоши енергии.

Малко дете проговорило на място. Това е една от най-големите радости за баба Юлия.

Мястото е високо енергийно. Правени са изследвания с модерна техника.

В Родопите има много силни места, но този камък е най-силен, обяснява баба Юлия.

Баба Юлия казва, че никой не се е обадил, че не е оздравял.

Много хора са получили диагноза, че ще умрат.

Отиват при добрата лечителка баба Юлия и после оздравяват.

В скалите живее змия.

Имало една жена преди време и змията не й позволила да мине.

Баба Юлия смята, че е била някоя безверница, затова не са я допуснали да премине.

Преди да отидете при лечителката трябва да вземете 3 л. брашно, 1 л. сол и червен конец с дължината на вашия ръст.

С десния крак влизате в камъка, а излизате на лявата страна. После връзвате стара дреха на дърво наоколо, за да остане болестта там завинаги.

Може да бъдат занесени дрехи на болни близки, без те да присъстват лично.

 

Continue Reading

Previous: 76-годишна милионерка забременя от 19-годишния си приятел
Next: Баба каза попита момичето с татуировките нещо, от което разсмя целия автобус, а то слезе на следващата спирка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.