Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Юлия се пребори с рака и се закле да помага на болни хора, така, както тя се е спасила
  • Новини

Баба Юлия се пребори с рака и се закле да помага на болни хора, така, както тя се е спасила

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
basbasdasgasd.png

Напредъкът в медицината е осезаем, но въпреки него лекарите нерядко вдигат ръце. Обаче има лечителка, която е върнала към живота безнадеждно болните

В поредицата „Ничия земя“ по Нова ТВ, авторът Даниела Тренчева ни отведе в село Крибул, където живее баба Юлия, която стана една от най-известните лечителки след няколко предавания за нея.

Това е добрата лечителка баба Юлия

Баба Юлия наследила дарбата да лекува от своята майка.

Не изпускай тези оферти:

Тя лее куршум, чете молитви и отвежда болните до една скала, през която трябва да минат, за да оздравеят.

 

Баба Юлия боледувала от рак на черния дроб и на дебелото черво.

Тя дала обет, че ако оздравее, ще помага на хората.

Дала обет, че няма да поиска и една стотинка.

Хората оставят каквото пожелаят.

Но хората днес са много болни, вече почти всеки втори човек страда от рак.

Дневно минават по 50 човека през дома й и се докоснат до лечебните практики на баба Юлия.

Най-голямата радост за баба Юлия е, когато се върнат оздравелите хора и кажат, че са добре.

Наскоро 200 чувала с дрехи и конци били събрани от дърветата и били изгорени.

Поне веднъж в годината на човек трябва да му се лее куршум, който прочиства от лоши енергии.

Малко дете проговорило на място. Това е една от най-големите радости за баба Юлия.

Мястото е високо енергийно. Правени са изследвания с модерна техника.

В Родопите има много силни места, но този камък е най-силен, обяснява баба Юлия.

Баба Юлия казва, че никой не се е обадил, че не е оздравял.

Много хора са получили диагноза, че ще умрат.

Отиват при добрата лечителка баба Юлия и после оздравяват.

В скалите живее змия.

Имало една жена преди време и змията не й позволила да мине.

Баба Юлия смята, че е била някоя безверница, затова не са я допуснали да премине.

Преди да отидете при лечителката трябва да вземете 3 л. брашно, 1 л. сол и червен конец с дължината на вашия ръст.

С десния крак влизате в камъка, а излизате на лявата страна. После връзвате стара дреха на дърво наоколо, за да остане болестта там завинаги.

Може да бъдат занесени дрехи на болни близки, без те да присъстват лично.

 

Continue Reading

Previous: 76-годишна милионерка забременя от 19-годишния си приятел
Next: Баба каза попита момичето с татуировките нещо, от което разсмя целия автобус, а то слезе на следващата спирка

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.