Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-многодетната майка у нас – отглежда с любов 13-те си дечица! Да са й живи и здрави!
  • Новини

Това е най-многодетната майка у нас – отглежда с любов 13-те си дечица! Да са й живи и здрави!

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
sdasdasmdasod.png

Когато чуем за семейство с повече деца, неминуемо първо си мислим, че става дума за роми. Е, макар в повечето случаи това да е правило у нас, все пак има и изключения като случая на Цанка Павлова от Гурково, която е горда майка на цели 13 деца!

Ето какво сподели тя в навечерието на празниците за това колко е трудно да отглеждаш и изхранваш многолюдна фамилия у нас:

„Позабравиха ни вече, много по-трудно е заради рекордната инфлация, но стискаме зъби и продължаваме.

Не обичаме да се оплакваме, а на всички трудности гледаме с усмивка, иначе как ще оцелеем. Ден за ден е животът при нас.“

Не изпускай тези оферти:

Жената от Гурково, дала живот на 13 дечица, посрещна коледните празници както всяка година – вкъщи около постната трапеза с огромната си челяд и своя съпруг, който със скромната си заплата от работата по строителни обекти е основната хазна вкъщи.

 

„Важното е, че дървата, които поръчахме и чакахме цели три месеца, дойдоха. 1200 лв. платихме за 8 кубика. Поръчахме ги на 1000, но докато дойдоха, поскъпнаха с 200 лв. Така вместо по 125 платихме по 150 лв. За кубик, и то при положение че синовете се занимават с дърводобив и събираха пари“, споделя пред вестника Цанка, докато шета из къщата и приготвя поредната порция храна за голямата си челяд.

Наред с това фамилията плаща всеки месец общо около 350 лв. за ток и вода. Но това не плаши никого от най-голямото българско семейство – всички са възпитани от малки да оцелеят заедно и всеки да даде своя принос за това.

„Политиците мислят за големия кокал. Държава нямаме, за съжаление. Който както може се спасява самостоятелно. От години не гласувам и нямам намерение да ходя. От всички, които се дъвчат един друг, на кого да се доверя?

Няма такъв, дето мисли за народа. Децата ми също се отказаха да гласуват. Направиха го, но като видяха, че политиците мислят за себе си, се разочароваха и спряха. Никой от нашето семейство не ходи до урната или машините“, казва Цанка и добавя, че гледат все пооптимистично на варианта за президентска република.

 

„Като взимат такива луди пари тези 240 депутати, какво са свършили? Станали са като прасета, досущ като тази, дето гледаме в кочината. И какво решиха за толкова години, като повечето са едни и същи? Най-неразвиващата се и мръсна държава сме, най-бедни и корумпирани в ЕС. На дъното сме“, добавя Павлова.

Преди 11 години, когато семейството пристигнало в Гурково, имало много малко роми. „Елате да видите сега какво е положението. В училището има 40 ученици и българска реч не се чува. Опитват се да вкарват акъл на подрастващи, които дори не знаят езика.

Много се ядосвам за всичко, най-вече заради децата. Нашият живот си заминава и сме видели празници, лагери, безгрижни детски игри, но за малките ме е яд“, казва на финала Цанка.

Иначе тя се хвали, че децата й са много ученолюбиви и до едно – отличници. Желаем им да са здрави и обичта винаги да ги сплотява както и сега!

Continue Reading

Previous: Мистерията се заплита, като се разбра чие е второто тяло, открито до тялото на издирвания Пламен
Next: Чудо в Гърция: 17-годишен се върна към живот, малко преди даряване на органите му

Последни публикации

  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.