Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убийствен анализ на д-р Николай Михайлов, каза защо сме на дъното: В разгара сме на голяма трагедия
  • Новини

Убийствен анализ на д-р Николай Михайлов, каза защо сме на дъното: В разгара сме на голяма трагедия

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
ubiisisiktaso.png

„България беше силно поощрена да участва в привилегирования свят на Европейския съюз, но тази либерална демокрация с нейния парламентарен ред на управление сякаш не ни понесе докрай и се оказахме некомпетентни да построим ефективна парламентарна власт.

През последната година сме свидетели на зрелище, трудно за понасяне. България няма правителство, защото не го заслужава, а не го заслужава, защото политическата немощ е и на елита, и на електоратите. Ние имаме обща и фундаментална политическа слабост, едно неумение за политическо уреждане на общия ни живот“.

Това каза пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър, богослов и политически анализатор.

И допълни, че българите преживяват корупцията като човещина и нещо, което съпътства живота, което е разбираемо, когато човек е под натиска на изкушението:

Не изпускай тези оферти:

„Тъй като изкушенията от имотен характер са непреодолими. Това е българското дребнодушие, урбанизирания селски манталитет. По тази причина и правосъдието ни присъства формално и не функционира за елита. Функционира избирателно. По тази причина има абдикация да се поеме тегобата да бъде санкционирана елитарната корупция. Какво стана с управлението на Борисов, с тази гледка на златните парчета, на банкнотните и на пищова отгоре? Това е трудно за понасяне, защото е национално самоунижение и е провокация за правосъдието.

Ако правосъдието се решава да фалшифицира истината за този казус, това има много мощно деморализиращо въздействие върху българската политика, върху българските граждани, защото става ясно, че такъв тон е даден от най-високо място, че трябва да живеем в регламент на избирателно правосъдие. Затова и коалициите са трудни за съставяне, защото електоратите помнят, обичат да морализират със стаената мисъл за корупцията като човещина в собствения им живот… Не става дума за убеждения, а за дебнещи предразсъдъци на електоралните тела и за едно спящо правосъдие, което не желае да арбитрира в среда на беззаконие“.

В предаването „12+3“ той подчерта – докато не се решим, че нещо в България трябва да бъде забранено по съгласие, че трябва да поставим червена линия, отвъд която собственият ни живот е бламиран и ние ставаме за национално посмешище, ние ще живеем в среда на нещо, което „прилича повече на групиране на разбойници или на шмекери, отколкото на отговорни политически лица“.

Д-р Николай Михайлов е категоричен, че живеем в период на упадък на европейската цивилизация, тъй като има поход към това да бъде посегнато върху човешкия образ – що е човек, що е семейство, що е любов, що е смисъл, що е история, що е традиция:

„Произнасянето на тези неща дори ще звучат смешно и патетично. Цинизмът е рационалността на днешния ден. България има само една единствена възможност на разположение – да остане член на ЕС в едно лавиране, което би запазило нещо от капката достойнство на този народ, който е напът напълно да го загуби. Тези млади мъже, които се появиха през последните година – две, те са емблематични за едно корумпирано корпоративно съзнание, което няма интуиция за свързаност с народа си. Това не е техният народ просто“.

Елитът не може да съществува в състояние на опозиция или коалиция, защото опозицията е лесна, а коалицията е сложно политическо упражнение, допълни още той.

„Президентската република е неосъществима възможност, но се тематизира днес поради отчаяното състояние да наблюдаваме инвалидизирана парламентарна власт. Електоратите са вероизповедни тела. Те се свързват в партии по фанатичен сектантски начин, независимо от всичко, което бива произвеждано на общата национална сцена. Всичко се понася, при положение че догматиката на една секта остава неприкосновена и предразсъдъкът е жив и здрав“.

Според д-р Михайлов най-драматично корумпиращият компонент на българската политическа действителност е това, че не разполагаме с правосъдие, че то е зрелищно пасивно, вулгарно и цинично амортизирано от тези, които го управляват.

По думите на анализатора конфликтът между Украйна и Русия протича извън всяка логика, а Украйна е драматично губещата страна, тъй като на нейната територия се разгръща този конфликт за хегемония и нов световен ред. И смята, че не е възможно да се прогнозира, въпреки че има превес на предположението, че това ще бъде една проточена война.

„Не намирам логика в решението на руската страна да потегли в началото в Киев, да се помотае известно време там, след което да се върне обратно, като не е успяла да осъществи първата цел на своето нахлуване – защитата на уязвимите области. Какво витае в умовете на тези, които водят войната, е повече от проблематично. Тази война е извънредна във всяко отношение, включително и по отношение на непредвидимостта. Дали може да се случи мир? Всички се надяват на това.

Мобилизиране на дипломацията ще стане, ако хегемонът, който е пряко ангажиран в тази война, разреши – САЩ. САЩ воюват в Украйна и чрез Украйна. Загубената война на украинския терен е катастрофа за свръхсилите, които са ангажирани в конфликта – Русия и САЩ. Това не може да бъде позволено. Продължават да настояват за военна победа на всяка цена. Трагически-гротескно това е изразено така – до последния украинец“.

Най-страшното, което се случва в Украйна, смята д-р Михайлов, е тази нечувана безмилостност към украинския народ, която е „заслуга“ на САЩ, които отдавна са решили да превърнат Украйна в шило, в инструментализирана страна, която да се противопостави на Русия за целите на нейната дестабилизация, политически безпорядък и дезинтеграция.

„Трябва да си извънредно наивен да си мислиш, че това не е цел и че САЩ са неспособни да жертват многомилионен народ. Има плач за украинците, но тези, които настояват за тази победа, настояват за проточване на изключителните украински страдания. Ние сме в разгара на много голяма трагедия и няма обозрими перспективи за приключване на този ужас“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно чие е червеното яке над двата трупа в Пирин
Next: Баба Гошка е завела цялото си семейство на екзотична почивка за празниците

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.