Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последната тайна: Какво пише в мистериозното писмо на Елизабет II, което може да бъде отворено едва през 2085 г?
  • Новини

Последната тайна: Какво пише в мистериозното писмо на Елизабет II, което може да бъде отворено едва през 2085 г?

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
elizaskdasodask.png

Преди повече от тридесет години Нейно Величество Елизабет II написа мистериозно ръкописно послание до своите потомци, което може да бъде отворено едва през 2085 г. Кралски експерти и фенове от години гадаят – какво е написал монархът в тази тайна бележка ?

Кралица Елизабет II написа своето „ писмо до бъдещето “ през 1986 г., когато беше отбелязано възстановяването на сградата на кралица Виктория (QVB) в Сидни. Британският монарх отправи посланието си към жителите на Австралия и забрани отварянето му през следващите 100 години.

Писмото се съхранява в затворена част на историческата сграда под купола й. Според слуховете дори най-близките роднини на Елизабет и личният й персонал не са били запознати със съдържанието на съобщението.

Но ръкописът е придружен от инструкции за бъдещия кмет на Сидни: „В подходящ ден, избран от вас през 2085 г., можете да отворите този плик и да предадете моето послание на гражданите на Сидни“, гласи завещанието на починалата преди дни кралица.

Не изпускай тези оферти:

Сградата на кралица Виктория е издигната през 1898 г. от архитект Джордж Макрей в чест на диамантения юбилей от управлението на кралица Виктория. Тази монументална сграда, дълга 190 метра, заема цял блок в Сидни и сега е предадена на модерен търговски център с няколкостотин магазина.

Сграда на кралица Виктория в Сидни

Много анализатори и експерти спорят за съдържанието на писмото на кралицата. Повечето обаче са единодушни в едно – посланието трябва да е много сантиментално и топло, защото Елизабет II е имала силни отношения с Австралия.

Кралицата прави редовни посещения в тази страна през целия си живот, по време на които пътува до различни щати и се среща с местни жители от различни социални слоеве.

Елизабет за първи път посещава Сидни през 1954 г., само две години след коронацията си. Тогава кралицата става първият управляващ монарх, стъпил на австралийска земя

Заслужава да се отбележи, че според титлата си Елизабет II е монарх в Австралия (и в четиринадесет други независими държави) и следователно участва в много държавни церемонии.

 

След смъртта на Елизабет II титлата крал на Австралия е дадена на Чарлз III, който също направи няколко официални посещения в Сидни, включително едно от най-известните си „турнета“ в компанията на принцеса Даяна през 1983 г..

Continue Reading

Previous: След като това момиче умира, неговите родители откриват скрита тайна зад огледалото
Next: Добре ги подреди! Синът на Блатечки и Диляна Попова засрами семейството си с тези признания

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.