Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безсмъртното растение, което расте около нас е забравена и добре скрита тайна, а маслото му струва € 1 800
  • Новини

Безсмъртното растение, което расте около нас е забравена и добре скрита тайна, а маслото му струва € 1 800

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
smiiilsakdas.png

Не се изненадвайте, защото на водеща световна козметична компания знае добре точно какво иска. В действителност, когато разберете, че всички „проблеми“ могат да бъдат решени просто с неговата употреба, никога повече няма да си купувате скъпи кремове и лосиони.

Какво е то?

Безсмъртничето  е средиземноморско растение, което расте по скалисти и слънчеви склонове, в скални ниши, изоставени лозя и по краищата на пътища. Лечебните му свойства са известни още на древните гърци, които го използват за лечение на рани. Въпреки това, безсмъртничето отдавна е забравена и добре скрита тайна.

Освен за подмладяване, то има редица други лечебни свойства. То е отлично средство за бронхит и кашлица , действа като успокоително , понижава кръвното налягане , нивата на холестерола в кръвта , за предотвратяване на образуването на съсиреци , облекчава болката и укрепва цялото тяло .

Не изпускай тези оферти:

Има много видове от Helichrysum и най-известните е Helichrysum italicum- Имортела (безсмъртниче).

То носи този прякор гордо и с право го носи.Причината? Способността му да се заличи бръчки, белези, стрии и натъртвания, но най-вече способността му да издържа без вода в продължение на месеци.  У нас растението е познато като жълт смил и вече се отглежда точно поради причина на високата цена на етеричното масло, което се добива от него.

Тонове безсмъртниче за литър масло

Защо е толкова ценно? Отговорът се крие в ценният еликсир, който то съдържа в много малки количества. В рядката му форма има много малко етерично масло (по-малко от 0.05%), и са необходими повече от един тон растения, за да се получи 1 кг етерично масло. Билката цъфти от май до юли.

Също така, трябва да се дестилира. Сега със сигурност става много по-ясно защо цената на безсмъртничето е висока? Точно така – за един килограм етерично масло ще трябва да платите между 1500 и 1800 €.

 

Жълтият смил е многогодишно тревисто растение.

 

Използва се при жълтеница, камъни и пясък в жлъчката , възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането , отоци. Помага при ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас.

 

Прилага се още срещу ниско артериално налягане и някои кожни болести. Жълтият смил е една от основните субстанции в комбинацията „ Тибетски капки на живота “. В народната медицина отвара или запарка от цветовете на жълтия смил се прилагат и като диуретично и леко слабително средство.

Билката е подходяща за отглеждане у нас, тъй като е изключително издръжлива на засушаване и неблагоприятни атмосферни условия. Може да се засажда на неплодородни каменисти земи, където не се рентира засаждане на други култури. Също така жълтият смил не страда от болести, което го прави много подходящ за биологично отглеждане.

Continue Reading

Previous: Тибетски монах разкри тайна, пазена с векове! Само с натискане на една точка и край на болките
Next: Цял живот ме мъчиха ужасни болки в гърба. Сега ще ви разкрия моята малка тайна, с която успях да ги преборя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.