Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той забеляза силуета на малко момиче в порутената къща, а историята се оказа зловеща
  • Новини

Той забеляза силуета на малко момиче в порутената къща, а историята се оказа зловеща

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
silueitasktas.png

Полицаят Марк Холстер от Флорида никога няма да забрави призива, който е получил на 13 юни 2005 г. Един мъж съобщава, че е видял малко момиченце на прозореца на следващата къща.

Разнебитената къща е обитавана от хора през последните 3 години, но нямало следи от деца, нито в двора, нито навсякъде другаде.

Съседът се страхувал, че някой може да малтретира деца там, затова се обадил на полицейския служител да провери, какво се случва.

Той почукал на вратата, но не очаквал гледката, която се открила пред него.

Не изпускай тези оферти:

 

Навсякъде имало животинска тор, стара храна, боклуци, паяжини и хиляди хлебарки.

Трудно е да сложиш дете вътре.

 

„Шестгодишното момиче беше полуголо, носеше само мръсна пелена и бе заобиколено от боклук.

Когато влязох в къщата, малкото момиченце отвори широко очи. Започна да пищи и пълзеше наоколо като животно, от ъгъл до ъгъл, придърпа коленете си към брадата и ги прегърна. После изпускаше странни звуци, казво разтревоженият полицай.

 

Казваше се Дениъл. Тя веднага е прехвърлена в болница в ужасно състояние. Речта й е като на шестмесечно бебе.

 

Майката на Дениъл е изпратена в затвора за 2 години домашен арест и 3 години пробация. Дениъл й е отнета.

 

Дениъл била самотна през целия си живот и сега щастието й се усмихва.

 

Дениъл е настанена в приемно семейство, няколко дни преди осмия си рожден ден. Животът не бил лесен за нея, както и за новото й семейство. Тя продължава да се бори с дълбоките психически травми на своето минало.

 

Има по 7-8 паник атаки на ден. Тя е много обезпокоена от храната. Често яде, докато не я повърне, казва новият й баща.

 

Ето защо хладилникът е заключен с верига. Ако не беше, Дениъл щеше да изпразни всичко. Разбира се, причината е нейното минало, защо майката я е оставяла да гладува.

 

Въпреки всичко, Дениъл е по-добре в новия си дом.

 

Тя вече е на 15 години, ходи на училище и е близо до новия си баща.

„Тя е двегодишно дете, затворено в тялото на 15-годишно момиче“, казва той

Continue Reading

Previous: Мъж събори ипотекираната си къща и стовари пред банката в насипно състояние
Next: Пак бях умирисала цялата къща на пържено и няма проветряване, дойде съседката и като ми каза за този трик вече не можеш да разбереш

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.