Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българско село, в което няма кражби и безработица
  • Новини

Българско село, в което няма кражби и безработица

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
bggasgasdlas.png

Българско село, където не крадат и няма безработица. Инфраструктурата е най-големият приоритет за търновското село Шемшево, където живеят над 500 човека и в последно време се заселват трайно много млади семейства от старата столица.

Те обаче не бързат да сменят адресните си регистрации, тъй като децата им посещават детски и учебни заведения в областния град, разказа местният управник Кирил Ангелски, който ръководи населеното място вече втори мандат.

В първите четири години на кметуването му в селото се случиха немалко придобивки – изградиха се стадион и детска площадка, възстановиха се чешмата в центъра на Шемшево и алеите в гробищния парк, поддържат се няколко парка и зелени площи, а през местните футболни терени седмично преминават около 300 – 400 деца от общината.

 

Не изпускай тези оферти:

По тазгодишната програма „Местни инициативи“ ще бъде възстановена улица с дължина 142 метра. Средствата за асфалтирането й няма да стигнат, но все пак тя ще бъде обозначена, ще се направят тротоари, ще се насипе трошляк и участъкът ще придобие почти завършен вид, понеже сега е пълен с локви, разказа още Ангелски. Селото е в равнинно място и най-големият проблем там е задържането на водата по улиците, което води до изронване на асфалта.

Затова целта на кметския екип е в оставащите години до края на мандата да се възстановят и изградят общо 700 метра улична мрежа, в това число четвъртокласната общинска мрежа, която е от входа на Шемшево и минава през разклона за Керека, както и по-нагоре срещу стадион „Петър Шатров“ по посока Леденик.

И понеже селото не може да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, разчита както на средства от инвестиционната програма на Община Велико Търново, така и на част от осигурените за подобни общини между 500 000 и 1 млн. лв. от регионалното министерство.

Инвестициите в селото напоследък не са много, а най-голямата придобивка за местните е отворилият наскоро кафе-аперитив, който беше хлопнал кепенците повече от половин година, обяснява кметът. Заслугата за това е на РПК-то, откъдето отпуснали средства за ремонт на заведението и намерили нов наемател. Друга частна инвестиция, която е пред завършване, е автосервиз.

Най-големият проблем обаче си остава липсата на автобус в първите часове на работните дни и по-конкретно в 6,30 ч., който да вози около 15 души от Леденик и Шемшево за Велико Търново, където работят много местни семейства.

В Шемшево живеят едно руско семейство, британец и шотландец. Впрочем селото има готов проект за нова детска градина на стойност 330 000 лв. с капацитет за 36 деца и с опция малчуганите при необходимост да остават и през почивните дни, но засега по него няма движение… Иначе тук безработни няма, кражби също, защото Шемшево е опасано с камери за видеонаблюдение, макар че през последните дни е имало инцидент, който обаче е разкрит от полицейските служители…

Е. СВЕТОСЛАВОВА

Continue Reading

Previous: Тъжната история на една баба към селски лекар: Напиши, че съм умряла сине, моля те от все сърце
Next: Немско чудо, което отпушва артериите ви, сваля холестерола за минути и кара сърцето ви да работи с нечовешки обороти

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.