Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българско село, в което няма кражби и безработица
  • Новини

Българско село, в което няма кражби и безработица

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
bggasgasdlas.png

Българско село, където не крадат и няма безработица. Инфраструктурата е най-големият приоритет за търновското село Шемшево, където живеят над 500 човека и в последно време се заселват трайно много млади семейства от старата столица.

Те обаче не бързат да сменят адресните си регистрации, тъй като децата им посещават детски и учебни заведения в областния град, разказа местният управник Кирил Ангелски, който ръководи населеното място вече втори мандат.

В първите четири години на кметуването му в селото се случиха немалко придобивки – изградиха се стадион и детска площадка, възстановиха се чешмата в центъра на Шемшево и алеите в гробищния парк, поддържат се няколко парка и зелени площи, а през местните футболни терени седмично преминават около 300 – 400 деца от общината.

 

Не изпускай тези оферти:

По тазгодишната програма „Местни инициативи“ ще бъде възстановена улица с дължина 142 метра. Средствата за асфалтирането й няма да стигнат, но все пак тя ще бъде обозначена, ще се направят тротоари, ще се насипе трошляк и участъкът ще придобие почти завършен вид, понеже сега е пълен с локви, разказа още Ангелски. Селото е в равнинно място и най-големият проблем там е задържането на водата по улиците, което води до изронване на асфалта.

Затова целта на кметския екип е в оставащите години до края на мандата да се възстановят и изградят общо 700 метра улична мрежа, в това число четвъртокласната общинска мрежа, която е от входа на Шемшево и минава през разклона за Керека, както и по-нагоре срещу стадион „Петър Шатров“ по посока Леденик.

И понеже селото не може да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, разчита както на средства от инвестиционната програма на Община Велико Търново, така и на част от осигурените за подобни общини между 500 000 и 1 млн. лв. от регионалното министерство.

Инвестициите в селото напоследък не са много, а най-голямата придобивка за местните е отворилият наскоро кафе-аперитив, който беше хлопнал кепенците повече от половин година, обяснява кметът. Заслугата за това е на РПК-то, откъдето отпуснали средства за ремонт на заведението и намерили нов наемател. Друга частна инвестиция, която е пред завършване, е автосервиз.

Най-големият проблем обаче си остава липсата на автобус в първите часове на работните дни и по-конкретно в 6,30 ч., който да вози около 15 души от Леденик и Шемшево за Велико Търново, където работят много местни семейства.

В Шемшево живеят едно руско семейство, британец и шотландец. Впрочем селото има готов проект за нова детска градина на стойност 330 000 лв. с капацитет за 36 деца и с опция малчуганите при необходимост да остават и през почивните дни, но засега по него няма движение… Иначе тук безработни няма, кражби също, защото Шемшево е опасано с камери за видеонаблюдение, макар че през последните дни е имало инцидент, който обаче е разкрит от полицейските служители…

Е. СВЕТОСЛАВОВА

Continue Reading

Previous: Тъжната история на една баба към селски лекар: Напиши, че съм умряла сине, моля те от все сърце
Next: Немско чудо, което отпушва артериите ви, сваля холестерола за минути и кара сърцето ви да работи с нечовешки обороти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.