Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съединете палеца и малкия си пръст и ще узнаете истината за себе си
  • Новини

Съединете палеца и малкия си пръст и ще узнаете истината за себе си

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
paslasocascas.png

Необходими са били хиляди години еволюция, за да придобият хората сегашния си вид.

В този процес някои органи са изгубили функциите си, превръщайки се в рудиментарни . Например, ако свържете палеца и малкия пръст, сухожилието на китката се вижда само при 15% от хората. Защо се случва това и как тази комбинация от пръсти влияе на здравето ни? Отговорите – в тази статия.

 

Дълъг палмарен мускул (palmaris longus)

Ако поставите ръцете си на масата с дланите нагоре и свържете палеца и малкия пръст, някои хора виждат сухожилието, докато други не. Това се дължи на дългия палмарен мускул, който се намира между рамото и китката.

Не изпускай тези оферти:

Преди това е било необходимо на приматите за катерене по дърветата, но днес около 15% от хората нямат въпросното сухожилие. Лекарите смятат, че palmaris longus не изпълнява никаква функция, необходима за движението на ръцете. Поради това този мускул често се използва за възстановяване на засегнатите кожни участъци при пациенти.

 

Трети клепач

В ъгъла на окото има розова „подложка“. Вероятно сте го забелязали, но никога не сте се замисляли за какво служи. Това е ехо от нашето еволюционно минало – мембранозната мембрана или трети клепач. Сега не изпълнява никаква функция, защото хората имат мигли.

Мъдреци

Чудили ли сте се някога за какво са мъдреците, които при някои хора изобщо не изникват? Те съществуват, защото преди много време хората са яли много корени и твърда храна, така че са имали нужда от повече здрави зъби. Но когато храната на човека омекнала, челюстта му станала по-малка. Почти всички съвременни маймуни нямат мъдреци, само горилите ги имат.

 

Мърдане на ушите

Гледаме с нежност как котките движат ушите си. Но някога всеки е можел да го направи. Това помагало на хората да се приспособят към различни звуци и да разпознаят по-добре опасността.

 

Малката издатина на върха на ухото или „издатината“ на Дарвин е един от мускулите, прикрепени към ушите. За повечето хора тези мускули вече не работят. Но някои все още могат да ги използват, за да мърдат ушите си за радост на другите.

ВАРУНА МУДРА

„Език на общуване с Вселената“, „Йога за пръсти“, „Ритуален жестомимичен език“ – как ли не наричат мудрите ​​днес! С прости думи, това е специална позиция или комбинация от пръсти , която има положителен ефект върху благосъстоянието и състоянието на ума на човека.

Свържете върха на малкия пръст с върха на палеца. Вече направихме това, за да намерим сухожилието на дългия палмарен мускул. Но се оказва, че тази позиция на пръстите наподобява Варуна мудра. Известна като мудра на водата, йогите смятат, че възстановява баланса на течностите в тялото, като помага да се отървете от храносмилателни проблеми.

 

За да изпълните варуна мудра, огънете малкия пръст на дясната ръка, така че да докосне основата на палеца. Поставете палеца си върху малкия пръст. С лявата ръка хванете леко дясната си ръка отзад, а с палеца на лявата си ръка леко натиснете палеца на дясната ръка.

Това упражнение може да се прави в седнало, легнало, изправено или дори ходещо положение, стига стойката да е симетрична, гръбнакът да е възможно най-изправен и тялото да е отпуснато. Не забравяйте да сте и в добро настроение. Да, да, положителните мисли са важни помощници в тази практика!

Continue Reading

Previous: Когато насила ни караха да ходим на бригада! Истината в разказ от първо лице
Next: Изобретателят на уличния телефон спести на държавата над 6 млн лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.