Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт: Ще видим вълна от българи, които се връщат от чужбина, за да работят тук
  • Новини

Експерт: Ще видим вълна от българи, които се връщат от чужбина, за да работят тук

Иван Димитров Пешев януари 7, 2023
sahasdasdsdd.jpg

2022 г. беше най-добрата за хората, търсещи работа от началото на промените – година на рекорден ръст на заплатите и на най-ниската безаработица – малко над 4%. Това каза експертът по човешки ресурси Георги Първанов в студиото на Euronews Bulgaria.

„Имаше огромно търсене в областта на производство, бързооборотни стоки, търговия, селско стопанство, медици, учители – всякакви професии се търсеха. Сравнително по-стабилни бяха процесите при финансите.

Около 15% е ръстът на заплатите. Той е по-малък от ръста на заплатите.

Не изпускай тези оферти:

В IT сферата остават с най-висока средна заплата – малко над 4000 лв. Всички топмениджърски позиции са с доста високи заплати. Но наблюдаваме такива случаи като проектен мениджър в строителството, който е доста добре платен, различни технолози, плант мениджър – който отговаря за определен завод или предприятие“, каза експертът.

„Едно от решенията, които вече се случват на пазара е внос на работна ръка. В момента основният интерес е от страни като Киргизстан, Узбекистан, Индия, Бангладеш, но очаквам хора и от други страни да идват да работят в България, тъй като недостигът от 200 000 човека продължава да стои.

Ще видим вълна от българи, които се връщат от чужбина. Ако конфликтът в Украйна продължи и след пролетта, очаквам вълна от бежанци от Русия, които да търсят работа в България.

Една огромна група от 35% от 2 млн. живеещи в чужбина българи сериозно обмислят възможността да се върнат и следят активно какво се случва на пазара на труда.

Очаквам постепенен и неголям ръст на безработицата. Вероятно ще го усетим около март-април. В никакъв случай не очаквам тя да надхвърли 6-7%, което е съвсем здравословно ниво по отношение на икономиката. Не очакваме нито масови съкращения, нито фалити, нито нещо драматично да се случва. Новото е известно намаление на търсенето на IT специалисти, което не се е случвало през последните години. Очакваме по-плавен ръст на заплатите, със сигурност под 10% и инфлацията да бъде укротена.

Тенденцията е все повече хора да работят на две места. Зачестяват и случаите хора да работят на три места – да имат свой бизнес или да участват активно в някакви благотворителни дейности. Съветът ми е хората да имат втора професия, която да не е свързана с основната им, така че в случай на криза или сътресения на пазара много бързо да могат да минат към втората професия. Важно е да учат втори език, английският се приема за даденост“, уточни той.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 100-годишна жена: Жива съм благодарение на уискито и цигарите!
Next: И Мира Добрева бита от мъж, издаде шокиращи подробности за преживяното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.