Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как изглежда днес единствената дъщеря на Майкъл Джексън, която направи 4 опита за самоубийство
  • Новини

Ето как изглежда днес единствената дъщеря на Майкъл Джексън, която направи 4 опита за самоубийство

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
sagassangfhfg.png

Парис Джексън е популярен модел и амбициозна актриса, но за повечето си остава просто дъщерята на Майкъл Джексън .

 

Тя е средното от трите деца на Краля на попа и единствената му дъщеря. Майка ѝ, Деби Роу, е медицинската сестра, лекуваща Майкъл от витилиго. Бракът им продължава само година, въпреки че всъщност е по-скоро фиктивен, а след развода Роу веднага прехвърля опеката над децата на Джаксън.

 

Не изпускай тези оферти:

Кръстници на момиченцето са Макколи Кълкин и Елизабет Тейлър, а Парис прекарва детството си в ранчото на Джексън – Neverland. Уви, заради дълговете на баща си, тя не успява да го наследи, но не съжалява много. За нея Майкъл е бил целият ѝ свят и тя все още не се е примирила с кончината му.

 

Момичето цял живот се опитва да приеме болката си и в същото време да излезе от сянката на звездния си баща. Множество скандали, свързани с Майкъл, и лични преживявания оставят незаличим отпечатък върху нея. През 2012 г.

Парис е обявена за най-красивото момиче в света и въпреки това до 2017 г. тя вече е направила четири опита за самоубийство.

„Всеки казва, че времето лекува. Не е точно така. Просто свикваш да живееш с тази болка“ – признава Джексън.

 

Парис успява да стане известен модел, тя се снима за Rolling Stone, Teen Vogue и други големи списания. През същата 2017 г. тя сключва големи договори с Калвин Клайн и IMG Models, а година по-късно решава да се занимава със социални дейности и участва в „Марша на жените“ в Лос Анджелис.

 

Въпреки европеидните си черти и нежна кожа, Парис се асоциира с чернокожите и счита културата им за своя родна. Тя активно води блогове в социалните мрежи, където споделя своите мисли и опит с феновете.

През последните няколко години Джаксън е потънала в работа – тя се появи на десетки корици, дори успя да играе няколко пъти в големи продукции, макар и в малки роли. Въпреки това скандалът около Neverland през 2019 г. отново я разстрои и тя отново се опита да се самоубие.

Ако Парис успее да се справи с проблемите си, тя има всички шансове да се превърне в един от най-големите модели. Тя има голямо име и фантастичен външен вид – това е повече от достатъчно, за да се издигне до самия връх.

Парис Джексън очи

 

Continue Reading

Previous: Пиърс Броснан държеше ръката на дъщеря си, докато я наблюдаваше как умира от рак
Next: Ето как изглежда днес единствената дъщеря на Антонио Бандерас, взела всичко най-добро от родителите си

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.