Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как изглежда днес единствената дъщеря на Майкъл Джексън, която направи 4 опита за самоубийство
  • Новини

Ето как изглежда днес единствената дъщеря на Майкъл Джексън, която направи 4 опита за самоубийство

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
sagassangfhfg.png

Парис Джексън е популярен модел и амбициозна актриса, но за повечето си остава просто дъщерята на Майкъл Джексън .

 

Тя е средното от трите деца на Краля на попа и единствената му дъщеря. Майка ѝ, Деби Роу, е медицинската сестра, лекуваща Майкъл от витилиго. Бракът им продължава само година, въпреки че всъщност е по-скоро фиктивен, а след развода Роу веднага прехвърля опеката над децата на Джаксън.

 

Не изпускай тези оферти:

Кръстници на момиченцето са Макколи Кълкин и Елизабет Тейлър, а Парис прекарва детството си в ранчото на Джексън – Neverland. Уви, заради дълговете на баща си, тя не успява да го наследи, но не съжалява много. За нея Майкъл е бил целият ѝ свят и тя все още не се е примирила с кончината му.

 

Момичето цял живот се опитва да приеме болката си и в същото време да излезе от сянката на звездния си баща. Множество скандали, свързани с Майкъл, и лични преживявания оставят незаличим отпечатък върху нея. През 2012 г.

Парис е обявена за най-красивото момиче в света и въпреки това до 2017 г. тя вече е направила четири опита за самоубийство.

„Всеки казва, че времето лекува. Не е точно така. Просто свикваш да живееш с тази болка“ – признава Джексън.

 

Парис успява да стане известен модел, тя се снима за Rolling Stone, Teen Vogue и други големи списания. През същата 2017 г. тя сключва големи договори с Калвин Клайн и IMG Models, а година по-късно решава да се занимава със социални дейности и участва в „Марша на жените“ в Лос Анджелис.

 

Въпреки европеидните си черти и нежна кожа, Парис се асоциира с чернокожите и счита културата им за своя родна. Тя активно води блогове в социалните мрежи, където споделя своите мисли и опит с феновете.

През последните няколко години Джаксън е потънала в работа – тя се появи на десетки корици, дори успя да играе няколко пъти в големи продукции, макар и в малки роли. Въпреки това скандалът около Neverland през 2019 г. отново я разстрои и тя отново се опита да се самоубие.

Ако Парис успее да се справи с проблемите си, тя има всички шансове да се превърне в един от най-големите модели. Тя има голямо име и фантастичен външен вид – това е повече от достатъчно, за да се издигне до самия връх.

Парис Джексън очи

 

Continue Reading

Previous: Пиърс Броснан държеше ръката на дъщеря си, докато я наблюдаваше как умира от рак
Next: Ето как изглежда днес единствената дъщеря на Антонио Бандерас, взела всичко най-добро от родителите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.