Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нали няма да умра?, пита 4-годишната Белослава. И се усмихва на мама и тати!!!
  • Новини

Нали няма да умра?, пита 4-годишната Белослава. И се усмихва на мама и тати!!!

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
beloslavav.jpg

Малката Белослава има нужда от нашата подкрепа. След претърпян изключително тежък инцидент – сърдечен арест, докато си играе на площадката с другите деца, детето изпада в клинична смърт за около 10 минути.

Трагедията се разиграва през май миналата година. Впоследствие сърцето й възвръща ритъма си, но детето изпада в кома.
Катя КАЗАКОВА

Транспортирана е в крайно тежко състояние в клиника в Турция, където в продължение на 5 месеца лекарите се борят за нейния живот . Лечението Й продължава и тя показва значителен напредък, но е необходим продължителен престой в турската болница.

На 19 юли м. г. в LIV Istanbul е извършена четвъртата трансплантация на стволови клетки и stem cells derived exosomes (екзозоми). Процедурата отново стана под пълна упойка, тъй като е инвазивна. Правят се трансплантации на стволови клетки и през следващите няколко месеца.

Не изпускай тези оферти:

В момента Бела е подложена на нова специфична медикаментозна терапия за мозъка. Тя започва все по-често да се усмихва, да сяда самостоятелно, да стъпва на крачета, вече се храни, показва характер и може да плаче по-силно от здраво дете. Пътят към нейното пълно оздравяване и възстановяване е дълъг, но момиченцето е изключително упорито .“Нали няма да умра?“, пита. И се усмихва на мама и тати.

„Всичко, което се прави в Истанбул ежедневно за нея от страна на лекари и терапевти, за съжаление не се извършва в България. Тук нямат такава практика, както в България, с лека ръка да се отпише малко дете и да се прати в графа „неспасяем случай…

И Слава Богу! Преди година, доведохме тук – в Турция, жив труп, а днес малкото ни съкровище се усмихва, храни се, сяда сама, стъпва на крачета, изразява мнението си с емоции… жива е…“, разказват близките й на Facebook страницата на детето.

„Нека не спираме да държим малката ръчичка на нашата Бела, докато не я видим здрава и щастлива. Нека ѝ помогнем да се върне в България, стъпила здраво на крачетата си. Нека заедно, да покажем на онези лекари в България, които я изпратиха към палиативни грижи, че са сгрешили и не бива с един замах, да отписват деца от живота!“, призовават те.
Лечението на Бела в Турция продължава.

Моля помогнете да върнем усмивката на детето, която не слизаше от лицето му, призовават от групата на детенцето:
https://www.facebook.com/groups/917646809094657/

Дарителска сметка Fibank
IBAN: BG85FINV91501317557550
BIC: FINVBGSF
Титуляр: Белослава Бисерова Бориславова
PayPal: http://PayPal.me/BBorislawow

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богат мъж се разболял тежко и разбрал, че идва краят му-Ето какво се случило, когато помолил за помощ
Next: Запазете си тази рецепта с бъз, защото вече зрее и като си наберете, ще направите много силна напитка за здраве

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.