Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът плаче за любима актриса – намерена е мъртва в тоалетна, подозират любовника й
  • Новини

Светът плаче за любима актриса – намерена е мъртва в тоалетна, подозират любовника й

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
hashasdasd.png

Голяма звезда в родината си, индийската телевизионна актриса Туниша Шарма бе намерена мъртва в тоалетната на студиото, където се снима воденото от нея предаване. Новината е на първа страница в индийските медии вече няколко седмици, съобщава Би Би Си.

Туниша Шарма е намерена мъртва на 24 декември в тоалетната на снимачната площадка на предаването ѝ „Alibaba – Dastaan-e-Kabul“.

 

Ден по-късно нейният колега и бивш приятел Шизан Хан е арестуван, след като майката на Шарма го обвинява в „подстрекателство към самоубийство“, което той отрича.

Не изпускай тези оферти:

Висш полицейски служител е заявил пред репортери, че Шарма е отнела живота си и че разследват какво я е накарало да го направи.

 

Смъртта на 20-годишното момиче шокира индийската развлекателна индустрия – тя беше изгряваща звезда и имаше огромен брой фенове в социалните медии.

Само няколко часа преди смъртта си тя е публикувала своя снимка в Инстаграм с надпис „Тези, които са движени от своята страст, не спират“.

 

Постът има над 800 000 харесвания и хиляди коментари, като феновете изразяват шок от внезапната ѝ смърт и се чудят как човек, който е изглеждал „толкова позитивен, може да предприеме такава драстична стъпка“.

Трагичният инцидент е обсебващо отразяван от медиите, като животът и връзките на актрисата са под микроскоп.

За интервюта бяха потърсени всички – от колеги и приятели на Шарма до роднини, което доведе до множество истории, изобилстващи от спекулации и непроверени твърдения.

Шарма е едва 13-годишна, когато започва да играе в телевизионни предавания и постепенно си проправя път към големия екран, като играе малки роли във филми с участието на популярни боливудски актьори като Катрина Кайф и Видя Балан.

Но именно успехът ѝ на малкия екран ѝ носи слава. Актрисата се превъплъщава в разнообразни роли – в последния си сериал, вдъхновен от народната приказка „Али Баба и четиридесетте разбойници“, тя играе кралска принцеса.

Но въпреки привидно очарователния си живот, в интервюта тя е разказвала за борбата си с депресията и тревожността, както и за стреса, предизвикан от работата и контрола на социалните медии.

Continue Reading

Previous: Кралят на модата, Джорджо Армани дарява 6 милиарда долара на бедните! Кой български милионер би направил същото?
Next: От бездомник до богаташ за една нощ: Бяхме шокирани, останахме без думи, когато видяхме

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.