Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът плаче за любима актриса – намерена е мъртва в тоалетна, подозират любовника й
  • Новини

Светът плаче за любима актриса – намерена е мъртва в тоалетна, подозират любовника й

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
hashasdasd.png

Голяма звезда в родината си, индийската телевизионна актриса Туниша Шарма бе намерена мъртва в тоалетната на студиото, където се снима воденото от нея предаване. Новината е на първа страница в индийските медии вече няколко седмици, съобщава Би Би Си.

Туниша Шарма е намерена мъртва на 24 декември в тоалетната на снимачната площадка на предаването ѝ „Alibaba – Dastaan-e-Kabul“.

 

Ден по-късно нейният колега и бивш приятел Шизан Хан е арестуван, след като майката на Шарма го обвинява в „подстрекателство към самоубийство“, което той отрича.

Не изпускай тези оферти:

Висш полицейски служител е заявил пред репортери, че Шарма е отнела живота си и че разследват какво я е накарало да го направи.

 

Смъртта на 20-годишното момиче шокира индийската развлекателна индустрия – тя беше изгряваща звезда и имаше огромен брой фенове в социалните медии.

Само няколко часа преди смъртта си тя е публикувала своя снимка в Инстаграм с надпис „Тези, които са движени от своята страст, не спират“.

 

Постът има над 800 000 харесвания и хиляди коментари, като феновете изразяват шок от внезапната ѝ смърт и се чудят как човек, който е изглеждал „толкова позитивен, може да предприеме такава драстична стъпка“.

Трагичният инцидент е обсебващо отразяван от медиите, като животът и връзките на актрисата са под микроскоп.

За интервюта бяха потърсени всички – от колеги и приятели на Шарма до роднини, което доведе до множество истории, изобилстващи от спекулации и непроверени твърдения.

Шарма е едва 13-годишна, когато започва да играе в телевизионни предавания и постепенно си проправя път към големия екран, като играе малки роли във филми с участието на популярни боливудски актьори като Катрина Кайф и Видя Балан.

Но именно успехът ѝ на малкия екран ѝ носи слава. Актрисата се превъплъщава в разнообразни роли – в последния си сериал, вдъхновен от народната приказка „Али Баба и четиридесетте разбойници“, тя играе кралска принцеса.

Но въпреки привидно очарователния си живот, в интервюта тя е разказвала за борбата си с депресията и тревожността, както и за стреса, предизвикан от работата и контрола на социалните медии.

Continue Reading

Previous: Кралят на модата, Джорджо Армани дарява 6 милиарда долара на бедните! Кой български милионер би направил същото?
Next: От бездомник до богаташ за една нощ: Бяхме шокирани, останахме без думи, когато видяхме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.