Зададох ясен и точен въпрос на най-близкия си човек, по най-сериозния начин: „-Необходимо е да направиш избор между мен и химиотерапията”. Тя избра мен. Трудно решение за човек хранещ се и мислещ както се хранят, и мислят 99% от населението (обикновен човек от матрицата). През годините съм намеквал, подсказвал и говорил на различни теми по различни начини, и с различни подходи, но навика и начина на мислене обусловен от родители, общество, традиция, медия, национализъм, религия и среда ми пречеха да бъда чут и разбран.
До момента, в който трябваше да се избира между живота и смъртта. Тогава се запитах – нужно ли е всеки да стигне до ръба, за да направи промяна в живота си, да премахне радиоактивния ум и киселинната среда на тялото!? Тя ми сподели, че решението не е било лесно, защото си е мислела, че ако ми се довери и нещо й се случи, аз не бих си го простил, и ще ми тежи на съвеста. Но аз бях сигурен, знаех какво e нужно да направи, знаех скритата простичка истина.
Не изпускай тези оферти:
Години наред изследвах религиите (Християнство, Будизъм, Херметизъм, Индуизъм, Дзен и др.), занимавах се с бойни изкуства, йога, чи гун, в търсене на истината. Дълбоко в себе си знаех, че трябва да е нещо обикновенно и просто. В един момент осъзнах, че търся отговора вън от себе си. „Очаквах” разните практики да ме доведат до определено състояние, както и ставаше. Но прекрасното състояние се задържаше само за известно време, след което изчезваше – то бе непостоянно. До момента, в който срещнах Кришнамурти и Шибендо Лахири. Ясно и точно бе казано: „Осъзнавай всички чувства и емоции надигащи се в ума и в това осъзнаване те ще се разтопят”.
Много просто послание – да не бъдем кукли на конци водени от обусловения ни ум. Изчезна страхът от бъдещето, тъгата по миналото, съденето и много други. Започнах да присъствам в живота! Сетивата започнаха да работят с пълния си капацитет.
Простичката истина, която се откри бе: „Спокоен ум => отпуснато тяло => спокойно протичане на енергията, кръвта и лимфата в целия организъм => висока имунна система”. Тялото е съвършена система. Имунната система е тази, която може да се справи с абсолютно всички болести без изключение (забравен факт). Благодарение на съвършенството си и на имунната си система, тялото може да излекува, изчисти и възстанови всичко нарушено (дори има случай при деца да се възстанови ампутиран крайник).
За да се постигне пълно изцеление е необходима коренна и постоянна промяна в начина на живот: мисли, чувства, емоции, навици, убеждения, хранене и др. (понеже начина на живот до момента е довел нещата до това състояние). Хилядолетия наред хората са убеждавни, че са слаби, зависими, безпомощни и, че е нормално да се боледува. Отнета им е силата, или по точно казано доброволно са я предали (всичко е въпрос на избор).
Друго необходимо условие е хората да поемат лична отговорност за себе си, за изборите които правят, за чувствата и емоциите. Да поемеш отговорност значи да не чакаш на хапчето, антибиотика, доктора, гледача, баяча и магьосника да свърши работата вместо теб, защото изпитанието ще те сполети отново, няколко дена или месеца след това. Дълбока вътрешна свобода, сила и промяна е нужна, и ще дойде ден в който думата „болест” ще стане чужда. Десетки методи, техники и билки излязоха за лечение на нелечими болести, но те отново карат хората да гледат вън от себе си, да чакат без да променят нищо. Чакат да бъдат излекувани вместо да се стремят да бъдат здрави! Когато вътрешната революция настъпи, ще се промени и външния свят!
Знаейки всичко това започнах:
Обясних й, че няма да поема нейния товар (за да не я направя слаба и зависима), аз не съм лечителят, нито пък има и е нужно някакво лечение. Необходимо е само да започне промяната и всичко ще се нареди. Болестта е маркер, който казва „Време е за промяна”. Беше ясно и на двамата, че начинът й на живот до този момент я е довел до това състояние (спряхме да обвиняваме микроорганизмите във въздуха, почвата и водата). Начина на мислене и реакция към околния свят, начина на хранене, отношението и връзката с природата и животните бе нарушен или липсваше, както липсва при 99% от населението по света. Дори и голяма част от тези хора, които имат прекрасната възможност да живеят на село, седят по цял ден пред телевизора с любимите си сериали и ходят до магазина за продукти.
Започнахме да работим върху спокойствието. Търсехме заедно стресовите фактори в живота й, които караха тялото да се стяга и затрудняваха свободното движение на енергията. Навлизахме дълбоко в ума и заедно търсихме защо реагира емоционално на определени неща. Разбра, че избора й да има отношение към определена дума, ситуация и човек е изцяло неин. Тя пое отговорност и започна да избира да не реагира емоционално на каквото и да е.
Силно обусловеният й ум от родители, общество, работа, традиции и други, лека-полека започна да се отпуска. Навиците започнаха да се стопяват.
„Чашата бе почти изпразнена”(все пак е на 58г. и трудно би могла да се изпразни цялата)! Вечер преди заспиване отпускаше мислено тялото част по част, орган по орган от пръстите на краката до върха на главата. Спеше непробудно, за разлика от преди!
Паралелно с това се ориентирахме към храната, която беше основно алкална. Хранеше се предимно с плодове и зеленчуци в суров вид (тези с люспи и ципи се белеха) пасирани/блендирани с вода. По обяд си правеше варени (неутрална храна) за разнообразие. Идеята беше стомахът да отделя малко енергия за обработката на храната и да усвоява почти всичко. Нужна ни беше енергия, и колкото повече – толкова по-добре.
Купих лакмусови лентички (правоъгълни картонени лентички с жълто и оранжево квадратче в единия край), за да следим PH-то на тялото.
На втората седмица тя имаше PH – 8.0, което аз няма как да постигна в София, при този въздух и облъчване. Тези показатели бяха красноречиви и аз знаех, че имунната система е започнала да си върши необходимата работа. Един от дните тя изгуби баланс и реагира емоционално на майка си, с което показателните на РН на следващия ден паднаха на 6.0, и това сериозно я убеди, че умът влияе на тялото!!! Лентичките се оказаха велик учител.
Тук не бих дал рецепта на хората какви точно плодове и зеленчуци да ползват и по колко. Бих ги посъветвал да усещат тялото си и да консумират такива каквито тялото/същноста желае (интуитивно да се избират продуктите). Нека не се преяжда. Докато се храните, се „хранете”, усещайте храната, насладете й се, станете част от храненето, благодарете й (това е вашата молитва).
Понеже знам, че само с правилно дишане може да се постигнат невиждани резултати, започнахме да се учим как да го правим правилно (започнах да й го припомням), понеже при нея то беше плитко, накъсано и само от гърдите. Дишането е необходимо да е бавно и дълбоко с леко задържане след вдишване и без задържане след издишване, като участват и корема, и гърдите, без усилие. И при вдишване, и при издишване първо се пълни/издува корема и след това гърдите. И тук отново е необходимо всеки сам за себе си да усети ритъма, с който да го прави. Вярвам в това, че не можеш да сложиш в калъп 8 милярда биологични единици (хора), хранещи се, мислещи и чувстващи по различен начин, и да им наложиш един и същи метод/ритъм.
Ускорихме процеса на оздравяване с разни методи на изчистване на тялото.
Сутрин на гладно пиеше топла вода(веднага след като заври се слагат 2-3 ледчета, като ведната след разтопяване се изпива). Един изключителен лечител билкар, предписа да се пие хума (препоръча да вземем на thalloderma) и хуск сутрин на гладно. Вечер с дървена лъжица се взима от хумата (супена лъжица) и се поставя във вода, след което сутрин се разбърква и се пие. Хуск-а се ползва сутрин (след хумата) и вечер преди храна по една лъжица. Простичко, не скъпо и вършещо прекрасна работа.
След като тялото се стабилизира и е изчистило почти всичко ненужно, може да започне да се приемат накиснати пасирани/блендирани ядки и семена. За тях е нужно малко повече енергия за обработка и затова не се ползват от самото начало.
В началото с описания режим на хранене беше постоянно гладна, умчето търсеше стандартното усещане за тежест в стомаха от тежка храна и преяждане, което в случая не му се даваше. Беше малко пухкавичка, но скоро след това стана фина и енергична.
Оздравяването беше във всички посоки, 30 годишната дълбока дращеща кашлица изчезна, здравият сън се завърна, изчезна обилното изпотяване, задуха и умората, дори спря да се обажда дископатията – вече 10-ти месец. Всичко това бяха красноречиви знаци за мен, че тялото и умът са в баланс. Изследванията които си направи не показаха наличие на каквото и да било онкологично заболяване