Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щеше да е горд с нея! Голямата дъщеря на Иван Ласкин се изстреля към върха
  • Новини

Щеше да е горд с нея! Голямата дъщеря на Иван Ласкин се изстреля към върха

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
liubalaskis.png

Няма по-голяма гордост за един баща от успехите на децата му. За съжаление звездата на родното кино, покойният Иван Ласкин , няма да може да стане свидетел на големия миг в живота на първородната му дъщеря  – Люба , която съвсем скоро ще е дипломиран гинеколог.

Момичето вече е започнало стаж в най-голямата АГ болница у нас „Майчин дом“ и ще продължи специализацията си именно там, пише „България Днес“.

Люба е под менторската закрила на изявени лекари, които вече й позволяват да влиза с тях в родилна зала и да изучава в реални ситуации тънкостите на професията. За наследницата на актьора предстоят държавни изпити през тази година, след което ще започне работа в родилно отделение.

Не изпускай тези оферти:

Люба Ласкин

Интересна подробност е, че Люба ще бъде колежка с роднина на друг известен актьор. В АГ сектора като акушерка работи племенницата на Любо Нейков – Ина. След като преди години изгуби брат си, продуцентът на „Комиците“ взе под своя закрила момичето и финансира образованието й.

Подобно на племенницата на Нейков и Люба от малка мечтае да стане лекар.

Здравословните проблеми на покойния й вече баща я амбицират още повече да помага на хора в беда. По време на коронавирусната пандемия Люба работи в най-тежкото отделение на Трета градска болница.

 

Тогава момичето само разказа, че на моменти от изтощение заспива права с огромния скафандър на главата си, без да свали предпазното облекло.

Заради работата си в рисковия сектор голямата дъщеря на Ласкин изтърпя много лишения. С месеци тя бе далеч от близките си, за да не ги зарази.

 

Люба е дете от първия брак на Иван Ласкин с актрисата Мирослава Гоговска. Въпреки че е от актьорско семейство, момичето не проявява интерес към професията. С годините желанието й не се променя и малко преди да изгуби баща си, бе приета в Медицинския университет с отлични оценки.

Самият Ласкин споделя приживе, че е имало моменти, в които не е виждал често голямото си дете, но постепенно през годините стават близки. В последните години от живота си актьорът настоявал двете му наследнички – Люба и дъщеря му от Алекс Сърчаджиева – София, да изградят истинска сестринска връзка. Затова всички заедно прекарват няколко лета в съседна Гърция.

„Трудно беше, защото с майка й се оженихме прекалено млади, не бяхме подготвени за всичко, което ни очаква, но слава богу, че Люба израсна толкова възпитана и прекрасна. Моите момичета са всичко за мен“, казва актьорът в едно от последните си интервюта.

Към днешна дата Люба е в прекрасни отношения с Алекс Сърчаджиева и сестра си София и често посещава последното семейство на бунтаря.

Само преди дни, на 6 януари, се навършиха 4 години от загубата на звездата от сериала „Васко да Гама от село Рупча“. По този повод Сърчаджиева написа изпълнен с тъга пост, от който става ясно, че болката от загубата остава все така силна за нея.

Continue Reading

Previous: Син излекува майка си от рак и иска да сподели рецептата, за да помогне и на други хора
Next: Чете се за 1 минута, но се помни цял живот-Възрастният мъж и неговия син

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.