Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъката на една възрастна жена: Дъще, защо ми заби нож в гърба, защо ме остави на улицата на стари години?
  • Новини

Мъката на една възрастна жена: Дъще, защо ми заби нож в гърба, защо ме остави на улицата на стари години?

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
gashasghkh.png

Отношенията с дъщеря ми винаги са били малко напрегнати.

 

По-точно от деня, в който баща й ни напусна, Силвия внезапно ме намрази. Години наред ме обвиняваше, че аз съм виновна за раздялата ни и заради мен прекрасното ни семейство е съсипано. В същото време често посещаваше баща си и новата му съпруга, а пред мен с възторг разказваше за голямата им любов.

 

Не изпускай тези оферти:

Когато по-късно, Силвия влезе в университета, ние с бившия ми съпруг й платихме квартира за шест години напред. С времето отношенията ни леко се подобриха, но въпреки това дъщеря ми избягваше контактите с мен. Каквото и да се случваше между нас, аз продължавах да я обичам и за миг не съм допускала, че собствената ми дъщеря ще ми забие нож в гърба.

Преди 4 месеца реших да се преместя в ново жилище, защото целият ми живот премина в стар апартамент, където всички тръби течаха, а нощем плъховете се разхождаха навсякъде. След обстоен оглед, си избрах едностаен апартамент, в края на града.

 

Мислех, че ако продам старото си жилище на по-висока цена, ще ми останат средства не само за новия апартамент, а и ще мога да си купя нови мебели.

 

Но проблемът беше там, че не съм много добра по правните въпроси – страхувам се от всякакви документи и договори. Ето затова помолих дъщеря си да ми съдейства в покупко-продажбата. Оформих й пълномощно и така направих най-голямата грешка в живота си. Както беше уговорката ни, Силвия продаде старото жилище и купи друго, но го записа на свое име…

Настъпи време да се преместя в новия си дом и тогава дъщеря ми заяви, че от днес нататък тя ще живее в апартамента, а на мен кракът ми няма да стъпи там.

 

Имала нужда от компенсация, тъй като цял живот съм й носила само страдания. Сега живея при сестра ми, която временно ме подслони.

 

Всеки ден ходя при дъщеря си, чукам на вратата, но никой не ми отваря. И все пак се надявам, че един ден съвестта й ще се пробуди и няма да ме остави да умра на улицата.

Източник: Лична драма

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вместо пред олтара, тази булка трябваше да отиде в сватбената си рокля на гробищата
Next: Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.