Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него
  • Новини

Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него

Иван Димитров Пешев януари 12, 2023
asnasniasldas.png

Даниел Кубъруърт и Ашли Смит се запознали през 2015 година по време на отпуска в Крит.

 

Веднага се харесали и между тях пламнала любов, която продължила и след връщането им във Великобритания, независимо, че двамата живеели в различни градове.

 

Не изпускай тези оферти:

Идилията между двамата била пълна, но месеци по-късно научили ужасната новина – Ашли бил диагностициран с агресивна форма на рак на кръвта.

 

„По онова време бяхме тъкмо започнали да живеем при мен в апартамента, обичахме се, чувствахме се силни и вярвахме, че заедно ще можем да се преборим.

Планирахме сватба, бяхме сигурни, че ще преодолеем заедно дори и рака“, спомня си Даниел.  Ашли преминал през 18 серии на химиотерапия, а след това и на лъчетерапия. Опадали му косите, но продължавал да вярва, че любовта е по-силна от всичко и ще победи страшната болест.  Годениците планирали сватба на 10 октомври 2018 година.

През август, обаче, лекарите съобщили на влюбените, че всичките им опити да спрат болестта, са ударили на камък и ракът вече се разпространява до цялото тяло.  Дори и тогава не спрели борбата. Намерил се дарител, който се съгласил да помогне и да предостави стволови клетки. Състоянието на Ашли по онова време било вече толкова тежко, че лекарите не препоръчали тази интервенция.

 

Когато Ашли бил вече в терминален стадий на болестта, родителите го преместили при себе си. Независимо от всичко той настоявал да направят сватбата така, както била планирана.  Но съдбата вече била решила друго. Ден преди сватбата, на 9 октомври, бъдещата булка заминала за Лейчестър да уреди всички формалности. Не успяла да стигне до брачната служба, защото бащата на Ашли й позвънил да се връща спешно вкъщи.

„Беше ужасно, несправедливо, покъртително. Моят Ашли умря само ден преди сватбата“, спомня си за онези тежки моменти Даниел.  Два месеца след погребението на любимия си мъж тя получила неочакван колет, подарък, пратен сякаш от отвъдното. Вътре били два пръстена – за нея и за него.

„Изобщо не знаех, че ги е взел. Те винаги ще ми напомнят за него, за нашата любов и сватбата ни, която така и не се състоя“, признава Даниел.

Continue Reading

Previous: Мъката на една възрастна жена: Дъще, защо ми заби нож в гърба, защо ме остави на улицата на стари години?
Next: Тази майка запали интернет: Няма да уча 5-годишния си син да чете, това е важно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.