Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тайна за милиони: Когато отключиха стария апартамент след 70 години забрава, наследниците ахнаха!
  • Новини

Тайна за милиони: Когато отключиха стария апартамент след 70 години забрава, наследниците ахнаха!

Иван Димитров Пешев януари 13, 2023
tastasnasd.png

Собственичката на жилището цял живот криела, че има този апартамент, дори от близките си!

Мадам дьо Флориан починала, когато била на 91 години. Преглеждайки документите на бабата, близките останали изумени. Оказало се, че по-възрастната им роднина, която никога (както те смятали) не била ходила в Париж , цял живот е плащала наем за апартамент в един от кварталите на френската столица. Жената нито веднъж не споменала, че има жилище във Франция.

Оказва се, че мадам дьо Флориан е избягала от Париж, когато е била само на 23 години. Било 1939 г., германците настъпвали към Франция. Момичето просто заключило вратата с ключ и заминало за южната част на Европа. Тя никога повече не отишла в Париж.

Наследниците намерили специалисти, на които било възложено да направят опис на имуществото, което се е съхранявало в апартамента на баба им през всичките тези 70 години. Малко е да се каже, че експертите останали изумени, когато влезли в апартамента.

Не изпускай тези оферти:

стар парижки апартамент

Снимка
Getty Images

„Струваше ми се, че се натъкнах на замъка на Спящата красавица“, каза пред репортери аукционерът Оливие Шопен, който бил първият, който влязъл в апартамента, забравен от десетилетия.

Времето сякаш е спряло там, забулено в прах, паяжини и тишина. Вътре било обзавеждането от началото на 1890 г., напълно недокоснато. Стара печка на дърва, каменна мивка в кухнята, изискана тоалетка, пълна с козметика. В ъгъла имало играчки Мики Маус и прасето Порки. Картини били подпрени на столове, свалени от стените, сякаш подготвени да ги вземат, но някой в последния момент е размислил.

Една от картините поразила Оливие Шопен до дъното на душата му. Това бил портрет на жена в розова вечерна рокля. Както се оказало, картината била на известния италиански художник Джовани Болдини. А красивата французойка, изобразена на него, била Марта де Флориан, бабата на момичето, което напуснало апартамента набързо.

Марта де Флориан портрет

Снимка
Getty Images

Марта де Флориан била известна актриса. Списъкът на нейните почитатели включвал най-известните хора от онова време, чак до министър-председателя на Франция. И Джовани Болдини, за когото Марта станала муза.

Картината била непозната на широката публика. Нито един справочник, нито една енциклопедия за Болдини не я споменавал. Но подписът на художника, неговите любовни писма и експертизата в крайна сметка поставили този факт извън всяко съмнение.

Портретът на Марта де Флориан бил обявен на търг с начална цена 300 000 евро. Продаден е в крайна сметка за 2,4 милиона. Тази картина се превърна в най-скъпата от всички рисувани от художника.

Между другото, този апартамент е затворен и до днес. Посетители не могат да влязат вътре. Тези апартаменти в близост до църквата Тринити се оценяват на 10 милиона евро.

стар френски апартамент

Снимка
Getty Images

апартамент Флориан

Снимка
Getty Images

Continue Reading

Previous: Преди 15 години мъж изпи 19 чаши еспресо, заради бас и все още се възстановява
Next: Пенсионер дерматолог разкри тайната: Лицето ви ще бъде чисто, без пъпки и естествено

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.