Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават безплатни климатици на хората, които имат един или по-малко
  • Новини

Дават безплатни климатици на хората, които имат един или по-малко

Иван Димитров Пешев януари 13, 2023
bezplastoasndas.png

От 16 януари жителите на 5 квартала в старата столица могат да кандидатстват в Община В. Търново

От 16 януари великотърновци отново могат да кандидатстват за смяна на старите, замърсяващи печки на дърва и въглища по програма LIFE+ на Европейската комисия. Приемът продължава до 17 февруари включително.

Проектът „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“ в реализацията на неговата основна фаза вече включва и климатици като допустим нов уред за отопление освен тези на газ или пелети.

Още в края на миналата година Велико Търново и останалите четири общини защитиха промяната предвид променената икономическа обстановка в Европа.

Не изпускай тези оферти:

Кампанията обхваща части от пет квартала – „Варуша“ и старата градска част, „Асенов“, „Картала“, „Акация“ и „Света гора“, както и широкия градски център с районите около ПМГ „Васил Друмев“, Стадион „Ивайло“, МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, Езикова гимназия, ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, ПГСАГ „Ангел Попов“, ОУ „Петко Р. Славейков“, парк „Марно поле“.

Новите уреди, включително и климатиците, са безплатни за одобрените кандидати заедно с монтажа, премахването на старите печки и предаването им за рециклиране.

Кандидати, участвали в пилотната фаза на проекта, но останали в резервния списък, се класират по право за участие в основната фаза за същия имот и за същото отоплително оборудване, за което са кандидатствали.

В случай че желаят да продължат участието си в проекта и да им бъде подменено отоплителното оборудване през основната фаза, те трябва да посетят офиса на Общината, където да подпишат актуализирана декларация, без да подават наново целия пакет от документи.

А за големите квартали – „Бузлуджа“, „Зона Б“, „Колю Фичето“, „Чолаковци“, както и за районите извън обхвата на проекта по програма LIFE Община Велико Търново подготвя нов проект, който ще бъде подаден по новата ОП „Околна среда“. Планирано е да бъдат обхванати над 4000 домакинства, чиито стари печки да бъдат сменени с нови отоплителни уреди от различен тип, включително и климатици.

Старите кюмбета наред с автомобилите и презастрояването са основните причини за фини прахови частици във въздуха на старата столица.

Кандидатстването е максимално улеснено – единствените изисквания са домакинството да се отоплява на твърдо гориво и да е собственик на жилището, за което кандидатства, подчертаха от общината.

Те могат да посочат какъв уред искат да получат – климатик, печки на пелети, уреди на газ, или да бъдат свързани към мрежата на топлофикация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-старият тираджия на Острова! На 90 работи по 12 часа на ден, няма нито един инцидент!
Next: Казват, че котките виждат злите духове в къщата – ето какво става поведението им!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.