Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стъклото на фурната е много мръсно, почистете го така, без препарати: Мръсотията и мазнината изчезват с едно минаване
  • Новини

Стъклото на фурната е много мръсно, почистете го така, без препарати: Мръсотията и мазнината изчезват с едно минаване

Иван Димитров Пешев януари 13, 2023
fusarnasnraso.jpg

Фурната е един от най-обичаните и използвани уреди. Приготвените ястия по този начин са по-здравословен и по-вкусни. Тъй като я използваме непрекъснато, понякога забравяме да почистим стъклото на фурната.

Но не е препоръчително да се готви в мръсна фурна, тъй като ястията лесно могат да се замърсят от изгорелите остатъци.

Почистването на стъклото на фурната не е лесна задача. То е направено от няколко слоя, именно защото трябва да издържа на високи температури и често се случва да се натрупа мръсотия по него.

Ще обясним как можете да стигнете до всеки ъгъл и да почистите добре стъклото.

За да почистите добре всеки ъгъл е необходимо да разглобите вратата. В този случай ви препоръчваме да прочетете ръководството с инструкции на производителя.

Оцет

Антибактериалните и дезинфекциращи свойства на оцета го правят предпочитано средство за безопасно и естествено почистване. Белият оцет е заместител на конвенционалните химикали, използвани за дезинфекция и обезмасляване.

 

Процедурата е следната:

Пригответе разтвор от 3/4 части вода и 1 част оцет в спрей бутилка.

Напръскайте повърхността на стъклото и вратата на фурната.

Оставете да действа 20 минути и след това минете с влажна кърпа.

Въпреки че миризмата на оцет изчезва бързо, е необходимо да оставите вратата на фурната отворена за няколко минути, докато се изпари.
1

Сода бикарбонат

Друг трик за естествено почистване на стъклото на фурната е да използвате сода за хляб, разтворена във вода. Това е мощен обезмаслител, средство за отстраняване на налепи и не уврежда повърхностите.

Лесен начин да я използвате:

Сложете 1/2 чаша сода за хляб в купа и залейте с 2 супени лъжици топла вода. Сместа ще придобие пастообразна консистенция. Разбира се, количеството, което приготвяте, ще зависи от повърхността, която ще обработвате.

Нанесете продукта върху стъклото, което предварително сте почистили с кърпа, напоена с топла вода. Тази процедура премахва упоритите мазнини.

Оставете сместа да престои 2 часа. След като времето изтече, я отстранете с влажна кърпа.

За да достигнете до мазнините, полепнали на трудни места, поръсете содата и я оставяме да престои една нощ.

На следващия ден напръскайте с вода и оцет и с влажна кърпа премахнете всички остатъци.

Материалът Стъклото на фурната е много мръсно, почистете го така, без препарати: Мръсотията и мазнината изчезват с едно минаване е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: В къщата им всичко е много шикозно. Когато обаче разбрах от какво са мебелите, направо хлъцнах! Невероятни идеи
Next: Видях строителите да лепят странни плочки по къщата на съседа. Когато заваля, обаче, се случи истинско вълшебство!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.