Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Оказа се, че съм хвърляла на боклука истинско съкровище! По-ценна е от цялата домашна аптечка: само я слагаш в тенджера с вода
  • Новини

Оказа се, че съм хвърляла на боклука истинско съкровище! По-ценна е от цялата домашна аптечка: само я слагаш в тенджера с вода

Иван Димитров Пешев януари 14, 2023
avcoasdasdask.png

Важно е да знаем: голяма грешка е да изхвърляме твърдата  прясна костилка на авокадото!  По-добре да я оставим да покълне, да изсъхне, или най-малкото – да изработим нещо от нея на децата. Оказва се, че в сърцето на полезния плод се крие не по-малко полза, отколкото в месестата част! Така че не бързайте да изхвърляте  уникалния склад на лекарствени вещества !

 

Ползите от костилката на авокадото

 

В костилката от авокадо съдържат аминокиселини ,  полезни влакна  и витамини . Всички тези вещества са източник на естествено средство за борба с много заболявания :

Не изпускай тези оферти:

  • прекомерна пълнота
  • сърдечно-съдови заболявания
  • липса на либидо
  • бърза умора
  • нарушение функцията на щитовидната жлеза
  • болки в ставите и мускулите

Също така, съдържащият се в костилката  флавонол  се счита за средство против рака , която помага за предотвратяване и лечение на ужасното заболяване.

 

Стритата на прах костилка авокадо се използва за производството на професионална козметика като  източник на колаген . Известно е, че продукти, които съдържат колаген, трябва да се консумират вътрешно. И тук отново стигаме до чудодейния прах. Преди да се използва, е необходимо да се приготви по подходящ начин, за да се неутрализират вредните вещества, които се съдържат в почти всички костилки, независимо дали от кайсия, праскова, череша.

 

Как да си направим прах от авокадови костилки

  1. Обелете горната кафява люспа на костилката и съдържанието разрежете на половина.
  2. Запечете ядката на умерена фурна до златисто кафяво.
  3. Охладете, оставете да изсъхне малко, оставяйки за през нощта на проветриво място. След това смелете на прах в кафемелачка.
  4. Получения прах сварете в чаша вода в продължение на 10 минути и пийте отварата на малки порции през целия ден. Приготвяйте тази напитка не повече от 1 път на всеки три дни, за да избегнете запек.
  5. Вместо в отвара, прахът може да бъде добавен като подправка към любимите ви ястия.

Използването на авокадовия прах в козметологията и медицината

  1. Спиртна настойка от праха е чудесно средство за разтривки при болки в ставите и мускулите.
  2. За да изсушим пъпки и обриви , направете си паста, като разредите праха с вода до кашеста смес.
След това приложете пастата към засегнатите области и измийте след 10-15 минути.

  • Маска против косопад се приготвя от суровата натрошена сърцевина на костилката от авокадо и рициново масло. Необходимо е да се смесят двете съставки и да се втрият в кожата на главата, оставяйки лечебния балсам за един час. След това трябва да се измие с обикновен шампоан

Continue Reading

Previous: Таен тракийски тунел прекосява България, заклева се доцент
Next: Експерт съветва: Почиствайте често тези места, защото там се крие най- много лоша енергия и никога не дръжте тези вещи в дома си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.