Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Оказа се, че съм хвърляла на боклука истинско съкровище! По-ценна е от цялата домашна аптечка: само я слагаш в тенджера с вода
  • Новини

Оказа се, че съм хвърляла на боклука истинско съкровище! По-ценна е от цялата домашна аптечка: само я слагаш в тенджера с вода

Иван Димитров Пешев януари 14, 2023
avcoasdasdask.png

Важно е да знаем: голяма грешка е да изхвърляме твърдата  прясна костилка на авокадото!  По-добре да я оставим да покълне, да изсъхне, или най-малкото – да изработим нещо от нея на децата. Оказва се, че в сърцето на полезния плод се крие не по-малко полза, отколкото в месестата част! Така че не бързайте да изхвърляте  уникалния склад на лекарствени вещества !

 

Ползите от костилката на авокадото

 

В костилката от авокадо съдържат аминокиселини ,  полезни влакна  и витамини . Всички тези вещества са източник на естествено средство за борба с много заболявания :

Не изпускай тези оферти:

  • прекомерна пълнота
  • сърдечно-съдови заболявания
  • липса на либидо
  • бърза умора
  • нарушение функцията на щитовидната жлеза
  • болки в ставите и мускулите

Също така, съдържащият се в костилката  флавонол  се счита за средство против рака , която помага за предотвратяване и лечение на ужасното заболяване.

 

Стритата на прах костилка авокадо се използва за производството на професионална козметика като  източник на колаген . Известно е, че продукти, които съдържат колаген, трябва да се консумират вътрешно. И тук отново стигаме до чудодейния прах. Преди да се използва, е необходимо да се приготви по подходящ начин, за да се неутрализират вредните вещества, които се съдържат в почти всички костилки, независимо дали от кайсия, праскова, череша.

 

Как да си направим прах от авокадови костилки

  1. Обелете горната кафява люспа на костилката и съдържанието разрежете на половина.
  2. Запечете ядката на умерена фурна до златисто кафяво.
  3. Охладете, оставете да изсъхне малко, оставяйки за през нощта на проветриво място. След това смелете на прах в кафемелачка.
  4. Получения прах сварете в чаша вода в продължение на 10 минути и пийте отварата на малки порции през целия ден. Приготвяйте тази напитка не повече от 1 път на всеки три дни, за да избегнете запек.
  5. Вместо в отвара, прахът може да бъде добавен като подправка към любимите ви ястия.

Използването на авокадовия прах в козметологията и медицината

  1. Спиртна настойка от праха е чудесно средство за разтривки при болки в ставите и мускулите.
  2. За да изсушим пъпки и обриви , направете си паста, като разредите праха с вода до кашеста смес.
След това приложете пастата към засегнатите области и измийте след 10-15 минути.

  • Маска против косопад се приготвя от суровата натрошена сърцевина на костилката от авокадо и рициново масло. Необходимо е да се смесят двете съставки и да се втрият в кожата на главата, оставяйки лечебния балсам за един час. След това трябва да се измие с обикновен шампоан

Continue Reading

Previous: Таен тракийски тунел прекосява България, заклева се доцент
Next: Експерт съветва: Почиствайте често тези места, защото там се крие най- много лоша енергия и никога не дръжте тези вещи в дома си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.